Закриват площад „Слайвейков“ ?

Щели да закриват площат „Славейков“.Главния архитект на столицата смятал,че сергиите с книги само замърсявали и загрозявали центъра на София.Аз пък казвам главния архитект да си го навре остро и анално.Явно е шибан идиот.Не може да закрият площад „Славейков“ .Книгите,които са там(вярно,на моменти с адски голяма надценка,но все пак) много трудно се намират някъде другаде.Не всички,естествено,антикварните издания и тези с изчерпан тираж имам предвид.Какво,ако отида в „Пингвините“ или „Хеликон“ ще могат да ми намерят „Обикновени истории на любовната лудост“ на Буковски ли?Или „Сексус“ на Хенри Милър? Аз съм ги намирал на Славейков.Искат да правят или билетен център,или детска площадка.На никой не му трябва билетен център,има си НДК за тази работа,който е супер близо до Славейков,така че това е доста безсмислено.а ако си мислят пък,че някоя детска площадка ще изглежда добре,жестоко се лъжат,особено ако я поддържат така,както гледам че се поддържат останалите.Много по-мръсно е в една детска площадка,отколкото на Славейков.Искат да направят нещо за децата може би?А кое е по-важно-поредната катерушка или интелектуалното образование на децата?Добре,може би интелектуално образование беше тъп израз,но схванахте идеята.Така че,господа общинари,вземете се осъзнайте.Малко хора си купуват нови книги за да могат да ходят ей така в хеликон.Поне от моите познати.Не стига,че има хора,които не четат книги изобщо,но сега искате и тези,които четат,да не могат да си намират.Аз предлагам да се пусне някаква подписка някъде против закриването на площада в този му вид.И общинарите да си извадят главите от задниците и да се огледат.След като почти разкараха букинистите от Солунска нещата не бяха същите.Сега ако и Славейков разкарат,ще са най-големите идиоти на света.

Една бърза публикация

Щото съм на легло,не за друго.Да бе,нали,и аз така викам-ебати ташака.бала ми е на 23-ти,а пък сега лежа и не мога да мръдна почти.Не,не съм се потрошил някъде(което би било-по-добре),имам нещо като дискова херния,мама му стара.Днес реших да правя упражнения по метода Табата(или както там се казваше) и го издухах зловещо много.Кръста ми не ме беше болял от година и нещо,ама кур,сега пак почна.Фък,връщам се в леглото.Ама чакайте да ви разкажа един виц първо:

 

Един мъж пътувал в автобуса. Пред него пътувала млада дама. Мъжът я огледал и спонтанно възкликнал: \“Ех,че голям гъз!\“. Дамата се обърнала и му ударила шамар. При обръщането и обаче, мъжът направил нова констатация и спонтанно възкликнал – \“Ех,че малки цици!\“. Дамата пак му ударила шамар. След няколко минути мъжът я докоснал по рамото и когато тя се обърнала и казал:
- Госпожо,два шамара ми ударихте, но за да ви докажа, че не съм злонамерен, ако искате ще ви кажа какво да направите за да си увеличите бюста.
- Какво? – заинтересувала се веднага дамата.
- Всяка сутрин трябва да го търкате на голо с тоалетна хартия.
- Ще помогне ли? – усъмнила се дамата.
- Като гледам на гъза ви е помогнало – отговорил мъжът.

И защо Стоичков?

Не,сероизно.Не мога да разбера какъв е този шум около това,че Стоичков бил нападнал журналист.И кво толкова?Това ли е водещата новина?Ебати тъпаците.Подобни неща се случват постоянно със звездите.А стоичков е единствената(е,добре де,и Бербатов) звезда,която е изляза от милата ни родина.Пъки  аз бих нападнал някакъв тъпак,дето ме снима как ям.Да се навре в кенефа да ме снима как сера,ебати.Просто си представям снимките на журналиста:“Тук Стоичков яде свинско!“ , „Стоичков си поръчва чаша вода!!!“ , „Стоичков отива до тоалетната в ресторант,каква наглост!“ и прочее глупости.За чий хуй му е да снима как човека си яде със семейството простоне ми е ясно.И,всъщност,за какво е целият шум наистина?Ми затова че просто BTV,които са ебати и некадърните журналисти явно ,не могат да си намерят друга водеща новина.И ни занимават с глупости.Следващата новина каква беше-а,да,как баба Ебеш-ли-й-майката-как-се-казваше празнувала Великден в село Долно Путкино.Ами не ми пука.Толкова ли пък се свършили важните неща по света че обсъждаме „непристойното поведение“ на Стоичков?Съмнявам се.И,БТВ,аре следващия път като тръгнете да съобщавате сензационни новини,верно да са сензационни,ок?

Христос Возкресе!

Да ви честитя Великден с едно звучно Христос Возкресе!Бъдете весели и щастливи.Вие,които сте от другата страна на монитора.Дано Христос опрости вашите грехове.За моите още не знам дали ще ги опрости,доста са.НО,без повече словоблудствания,честит празник!

Нашата революция

Наскоро попаднах на една статия на Ина Григорова в списание едно,описваща революцията на 90-те.И започнах да се чудя каква беше нашата революция.На нас,децата на прехода.Определено революцията започна с настъпването на новото хилядолетие,новия век и новото десетилетие.Ние не посрещнахме 2000-та година на някое парти.Бяхме още прекалено млади.Ние бяхме на НДК с родителите си.Спомням си тълпата тогава.Спомням си колко много като мен имаше.Малки и объркани.Изминаха осем години от онази нощ.Осем години,за които ние направихме нашата си малка революция.Ние бяхме лошите момчета със смъкнатите гащи по градинките.Ние бяхме чалга поколението(макар че аз не се числя към чалгарите,все пак чалгата е една революция,не може да се отрече).Ние бяхме тези,които крадат нощем колички от Била за да отида да се пързалят с тях на НДК.Ние сме безкрайно пробитите от чалгата и рекламите умове.Ние сменихме колата с  бира.Ние пишехме поезия докато гаджетата ни духаха.Ние винаги използваме презервативи.Ние бяме тези,които крещяха на попа че са живи и че са тук.Ние видяхме завръщането на един престолонаследник и краха му.Ние се напивахме като свине сутринта,а следобед казвахме на родителите,че нищо интересно не е ставало в училище.Ние бяхме тези с които се играеше Биг Брадър наживо.Ние разбрахме,че ебането без кондом е по-яко,ама пък абортите са скъпи.Ние биехме цигани пияни като жирафи.И нас ни гонеха същите цигани,щото се оказа че са повече.Ние скачахме смело във фонтана на НДК,но не смеехме да скочим смело в животите си.Ние чукахме повече,но изпитвахме по-малко любов.Ние крадяхме списания от заведенията за да се учим как да живеем,а когато не се научавахме от списанията не живеехме.Ние разбрахме,че всъщност е по-яко да пиеш в Борисовата петък вечер,отколкото да ходиш на хард техно парти.Ние изобретихме сайтовете за запознанства и след като с никой не се запознахме там ги разтурихме.Ние бяхме тези,които смениха хероина на 90-те с тревата,и когато и тя излезе от мода я сменихме с водка.Ние разбрахме че да си учиш уроците в даскало е крайно безполезно в живота.Ние трупахме опит за същия този живот по градинките.Ние живяхме тези през осем години без да се научим на живеем.Ние бяхме на стачката на учителите,изпитвайки почти оргазменото чувство,че се случва някакво велико събитие,някаква революция.Ние започнахме да снимаме с телефоните си как момиче върти свирка на даскал пред целия клас.Ние пиехме,пиехме,пиехме….Ние така и не разбрахме истинската стойност на парите.Ние слушахме Гергана,а след това Моцарт.Ние се борехме.Ние изгубихме девствеността си на 12,а после съжалявахме за това.Ние се усетихме,че е много по-яко да бъдеш егоист,отколкото да четеш Егоист.Ние надраскахме автобусите и след това ги чистихме.Ние хвърляхме бутилки из парковете и на сутринта ги взимахме да ги продадем,пък и бабичките от блока даваха по още някое и друго левче.Ние разбраме,че мъртъв не е физическо състояние,а състояние на духа,и го разбрахме по трудния начин.Ние имахме хиляди идеи и мечти и знаехме,че те няма да бъдат осъществени,но,мамка му,ние мечтаехме.Ние пиехме ром с кола,и когато колата свършеше,пиехме бира.Ние свикнахме като отидем на кръчма да изиваме всичкия наличен алкохол.Ние карахме прави колело,разпервахме си ръцете и крещяхме,че сме неуязвими.Ние видяхме наживо Джордж Буш и се гордеехме с това.Ние се целувахме в дъжда и се прегръщахме под дъгата.Ние издигнахме простотията в култ и после ебавахме простаците.Ние научавахме за света,но света не научаваше за нас.Ние искахме любов,а когато не я получавахме,се напивахме.Ние се криехме зад маската на веселието,непризнавайки колко сме тъжни всъщност.Ние посрещнахме влизането на България в ЕС горди и след това бяхме разочаровани.Ние бе,децата на прехода.Това бяхме ние.Това и още много неща.

Още веднъж Висоцки

Балада за любовта(Балада любви,има и песен със същия текст)

 

Щом бившите си граници Потопа
с водите си отново очерта -
измъкна се на суша от потока
и тихо се разтвори Любовта
във въздуха – далече преди срока,
а срокът беше хиляди лета.

Чудаците – край нас са и до днес -
с гърдите си поемат тази смес,
не чакайте ни укор, ни награда
и мислейки, че дишат ей така,
усещат чрез отсрещната ръка
как нервното им дишане съвпада.

Само – като кораб по вода -
чувството не спира своя ход,
докато приемем любовта
като въздух и като живот!

Скиталчества ще има до насита
в прекрасната страна на Любовта!
И рицарите си за да изпита -
все повече от тях ще иска тя.
Да ги лиши с разлъки ще опита
от отдих през деня и през нощта…

Ще върнеш ли безумците от път?
Те вече са готови да платят
е живота си дори – а не с въздишки, -
за да запазят, за да съхранят
вълшебната, невидимата плът
на трепналите помежду им нишки…

Вятър ги опиянява – те
падат, но възкръсват от пръстта.
Щом не си се влюбвал въобще -
дишал ли си, бил ли си в света?!

Но многото задавени, пресити
от любовта – не чуват ничий зов…
На тях им водят сметките мълвите
и струващият скъпо пустослов…
Да сложим свещ до хората, убити
от най-невероятната любов.

В един глас нека звъннат той и тя,
душите им да бродят сред цветя,
в дихание едно да бъдат слени,
с въздишка да се срещнат на уста
по мостчета паянтови в нощта,
по тесните кръстовища вселенски…

Аз на тях полята бих постлал -
и насън да пеят, и на глас!
Дишам – значи, с обич съм живял!
Щом обичам, значи, жив съм аз!

 

Eто и оригинала,всъщност.

 

 

Баллада любви

Когда вода всемирного потопа
Вернулась вновь в границы берегов,
Из пены уходящего потока
На берег тихо выбралась любовь
И растворилась в воздухе до срока,
А срока было сорок сороков.

И чудаки – еще такие есть -
Вдыхают полной грудью эту смесь.
И ни наград не ждут, ни наказанья,
И, думая, что дышат просто так,
Они внезапно попадают в такт
Такого же неровного дыханья…

Только чувству, словно кораблю,
Долго оставаться на плаву,
Прежде чем узнать, что “я люблю”,-
То же, что дышу, или живу!

И вдоволь будет странствий и скитаний,
Страна Любви – великая страна!
И с рыцарей своих для испытаний
Все строже станет спрашивать она.
Потребует разлук и расстояний,
Лишит покоя, отдыха и сна…

Но вспять безумцев не поворотить,
Они уже согласны заплатить.
Любой ценой – и жизнью бы рискнули,
Чтобы не дать порвать, чтоб сохранить
Волшебную невидимую нить,
Которую меж ними протянули…

Свежий ветер избранных пьянил,
С ног сбивал, из мертвых воскрешал,
Потому что, если не любил,
Значит, и не жил, и не дышал!

Но многих захлебнувшихся любовью,
Не докричишься, сколько не зови…
Им счет ведут молва и пустословье,
Но этот счет замешан на крови.
А мы поставим свечи в изголовье
Погибшим от невиданной любви…

Их голосам дано сливаться в такт,
И душам их дано бродить в цветах.
И вечностью дышать в одно дыханье,
И встретиться со вздохом на устах
На хрупких переправах и мостах,
На узких перекрестках мирозданья…

Я поля влюбленным постелю,
Пусть поют во сне и наяву!
Я дышу – и значит, я люблю!
Я люблю – и, значит, я живу!

 

 

Една дума от мен-БЕЗСМЪРТИЕ.

Убиха Георги Стоев

Въобще не съм изненадан всъщност.Рано или късно щяха да го убият.Тъпото е,че го направиха пред погледите на много хора,включително и деца.Чел съм първата му книга за БГ мафията и не останах особено впечатлен.Предполагам е било от начина на писане,а не от събитията.Ениуей,важното е че човек,който казва истината,си  е получил куршума.И що винаги трябва да става така?Какво толкова им пречеше?Човека (доколкото знам) не пише за сегашни събития,а за минали.Един вид хроника.И държавата ни все повече и повече отива по дяволите.Баааавно,като дебела проститутка,но сигурно.Имаме си министър с двойна самоличност,имаме си разстрел на писатели които пишат за живота….И тъпото е,че сигурно никой няма да му пука кой знае колко за Георги Стоев.По-скоро ще се търси убиеца на другия,дето са го гръмнали вчера.Даже не му и помня името,ама пак е мутричка някаква.И,мамка му,каквото и да ми говорят,времето на мутрите не е приключило.То още си е тук. Огледайте се-навсякъде черни мерцедеси,вътре пълни с бели хора с черни души.Тогава,през 90-те наистина е било преход.Но не преход на България към нещо по-добро.Преход на мутрите към истинска мафия.Такава,която сега уби Георги Стоев.Престъпниците вече станаха по-организирани,по-потайни.Но са си тук.И пак почват да правят грешки и да започват войни така като гледам.Пак почват да излизат наяве.И ако се продължава така,мисля че на всекиму е ясно,че ни очаква втори Преход.Гответе се.

Иван Ангелов и глупостта на хората

Гледам,навсякъде из интернет въпросния е станал ебати популярната личност.Което е доста тъпо и неоснователно.Всички се дивят колко,видиш ли,бил свободен,готин и можел да пее Иван Ангелов.Не.Нито едно от тези неща.Категорично.Е,може и да може да пе ДОНЯКЪДЕ,но определено не е някой,който си заслужава да се чуе.Бил свободен защото правел каквото си иска.Иван Ангелов е айтовски селянин.И като такъв ми се струва доста голям простак.Изявите му не са свободолбиви,не.И пародийни не са.Прости са.И тъжното е,че хората си мислят колко бил куул тоя.Не гледам Мизюк Айдъл.Гледах досега клипчета с него как пее и въобще проследих за около половин час цялата всенародна истерия,наречена Иван Ангелов.Не съм на мнение,че този човек е човек.Всички се възмущават колко неспроведливо е обвиняван от Иван и Андрей и прочее тъпотии.Ами копелето напълно заслужава да го издуха.Когато ти се дава шанс,ти си длъжен да се възползваш от него,не да се правиш на мноо як пич.Ок,всеки е простак в известна степен.И аз съм простак,естествено.Но той си е завършен селянин.Очевидно момчето е крайно комплексирано че няма с какво друго да впечатли и затова простее.Винаги съм защитавал простащината,но не и в ЧАК такава степен.Днешното му неявяване само показва колко е глупав всъщност.Но това не беше провокация.Това беше толкова селско изпълнение,че просто думи нямам.Прекрасно осъзнавам мжду другото,ч ще чета коментари от рода на „Да ти еба майката,ебати тъпака,като не разбираш,не говори.Иван Ангелов може да пее както ти не си имечтал“ или нещо такова.Ми аз не мога да пея.Моето пеене се изразява в странно грачене на някаква мелодия.Странно ми е как някои казват,че Ангелов е звезда,че така се държат гениите и прочее глупости.Пак повтарям,така с държат овчарите.И според мене крайно недопустимо в национален ефир да се показва подобно копеле.Всеки си прави лудниците насам-натам,ама не и в национален ефир.Абе всъщност,кво се занимавам и аз с тъпотии.Иван Ангелов да го духа.

Преди имахме Великолепната седморка,сега имаме Бандата на Оушън

Малко е тъжно,не мислите ли?Преди попкултурните герои са били група наемници,които освобождават селце от лошите за крайно малка сума пари.Сега имаме лоши,които го начукват на друг още по-лош за МНОГО пари .И двата филма ми харесват безкрайно много(сега,седморката е класи над бандата,ама това е отделен въпрос).Става дума за извращението в обществото ни.Едва ли съм аз човека,който има право да критикува подобни неща,но фък….Ай кент стенд дис шит.Светът се е променил доста от времето на нашите бащи.И,всъщност,на хората им трябват герои.Ама истински.Като Чарли Бронсън в седморката.Вярно,може  би героите не са онова,което бяха.А може би трябва да станат онова,което са били.И при все това,седморката не е филм за герои.Той е филм за хората.За ЧОВЕШКОТО в хората.И за липсата на такова в някои индивиди.Искрено се възхищавам на тези герои.Когато го застрелват,вече упоменатия от мен Чарли Бронсън казва на хлапето,което му разправя какъв герой е,а не страхливец като баща му(цитирам по памет,съжалявам) :Аз не съм герой.Герои са бащите ви.Аз мога само да стрелям с пистолет,докато те всеки ден ви хранят и се грижат за вас.Или нещо такова беше.Важното е смисълът зад тези думи.Важното е вникването в тях.Да се знае,че да си хироу не означава да си бичил анаболи цял живот,живеейки в пещера с доволно много  прилепи,за да изглеждаш по-куул.Не означава да си другоземец,който има мега-хипер-ултра яки способности,двойна самоличност и железен кур,който все не може да набоде на колежката си репортерка.Не означава да си изпечен крадец,който цака лошия чорбаджия,докато си взима жената обратно.Означава да си ЧОВЕК.Да имаш семейство.И да се грижиш за него.Дееба и сантименталното копеле съм.И все пак…

Две кратки стихотворения

Да бе,няма ташак.Аз да седна да пиша стихотворения.Доста интересно явление.Ениуей,ето ги,надявам се на един-два коментара.И се надявам че ще забележите метафоричността и в двете,преди да ме обвинявате в словоблудство(макар че може малко)

Клати си тя циците
и аз я гледам там
не ми пука какво казват критиците
кура ми се вдига сам.
Разтваря си краката и ми показва
путка
космите на задника ми парят
шоколад милка
ям от нейния клитор
луната се усмихва,хората се маят.
И се скри луната
показа се слънцето
тя си затвори краката
и усмихна се детенцето.

енд дъ секънд уан….

 Аз бях сам под дъжда
чудех се накъде да поема
преглътнал гордостта
нямаше нищо да взема.
Мислех си къде е тоз Кивот
кулата от слонова кост
моето страдание,моят живот
живот,безмерно прост.
Гризях
Луната
умрях
в планината.

Бях с много хора,но с малко човеци
и курвите ми показваха увиснали цици
и жътварите прекрасни моята песен поеха
и разбраха
какво иска поета.

Gamers’ Workshop fErever!

Поклон.Поклон пред монумента Уъркшоп.Вече,съвсем официално,култовото списание си замина.Неговият последен брой можете да изтеглите като PDF от www.games.bg .И това беше.С това се приключи.Кофти е,кофти ми беше още когато разбрах че списанието ще приключи пътя си като такова.Но сега вече си е осезаемо.Ноу мор Уъркшоп.За мен уъркшопа беше нещо….красиво.Всеки месец(не съм изпускал брой) от,колко станаха вече,шест години,тролът беше до мен.Развеселяваше ме,когато бях тъжен.Натъжаваше ме,когато бях весел.Винаги знаех,че ще мога да седна и да си прочета нещо наистина готино,написано с желание,с хъс за работа,нещо,написано толкова професионално,че да си ебе майката.За тези шест години толкова много неща се случиха с мен.Бях съвсем малък,невръстен,когато почнах да чета въпросното списание.Тогава не го разбирах много добре,но се надявах че с времето ще се науча.Е,научих се.Спомням си как съм умирал от смях на безумните тестове,как съм се натъжавал когато Freeman пишеше едни от най-смислените неща,които съм чел през живота си.Списанието беше до мен през тези шест години.Или не,всъщност,беше В мен през тези шест години(не в циничния смисъл,аре моля ви се) .И ще ми липсва безкрайно много.Когато си спомня колко много му дължа.Не,не на авторите.На идеята.На онова чувство,вливащо се в мен на талази,когато отворех новия брой и ме лъхаше миризмата на мастило.Уъкшопа ми даде надежда,някога.Беше моят душевен отдушник.Все още си препрочитам броевете.Знам почти всички статии наизуст,но ми е интересно,мамка му!Уъркшоп ще живее още дълго време.В душата ми.Щото тоя,дето го помнят,не е мъртъв,нали?Трола си живее щастливо,търси се и се мъчи.Искам да благодаря на всички,които са списвали това списание.С повечето от вас никога не сме се срещали,но ви чувствам като приятели.Като наистина близки приятели.Надявам се че все някога пътищата ни ще се пресекат и ще се запознаем.Благодаря ви за всичките часове,прекарани във вашата компания.Благодаря ви за утехата.Благодаря ви за смеха.Благодаря ви за всяка една минута,прекарана във вашата компания.Още веднъж,поклон.

Спомени

Живота ни прецаква по всякакъв възможен начин.За каквото и да си се борил,винаги ти се отнема.Малко като в казино-The house always win.Никога ти не печелиш.Всичко стана толкова сложно когато порастнах.Преди имаше пари за бонбони и шоколад.Сега има пари за  пиене и цигари.Преди 1 лев беше ебати колосалната сума за мен-можеше да си купя нялколко дъвки и един малък шоколад.Или нещо такова.Сега всичко е различно.Аз обичам промените.Но не и в тази насока.Преди се борех да имам приятели,сега се боря да имам приятелка.Липсва ми.Бях толкова по-невинен,с толкова по-чисто съзнание.Детство мое….сега започвам да осъзнавам колко е трудно екшуъли да си възрастен.Аз порастнах преждевременно,но едва сега осъзнавам силата на порастването.Или по-скоро неговата немощ.Искам обаче да благодаря за последните няколко месеца.Чувствах се все толкова невинен и неосквернен колкото някога.Бях на върха.Сега се връщам към риъл лайфа.Връщам се към мръсното си малко цинично съществуване.И все пак…Никога няма да забравя тези последни,по моему детски,времена.Това беше.Прекрачих границата.

Предмети и мисли

Преди малко гледах за стотен път сигурно „Американски прелести“ .И,както винаги когато го гледам,се замислих.За вещите,които употребяват хората.Как можеш да си намериш нещо на улицата и действително един цял живот да се крие зад него.Или няколко живота,не знам,зависи.И колко много истории,колко много съдби се чуват,когато пипнеш нещо старо и явно много употребявано.Замислете се на колко много неща може да е станало свидетел едно медальонче.Или часовник.Или дори каишка от часовник.Сега като се замисля,страшно много вещи винаги са с мен.И са видяли толкова много радост.Толкова много сълзи.Толкова много мъка.И толкова много любов.Често се случва да се уловя,че се опитвам да чуя шепота на нещо.Било то на пейка в парка.И си представям какво се е случвало там.Колко много човешки съдби са се преплели в едно цяло,образувайки неразбридаема амалгама от емоции и чувства.Как на нея са стояли момче и момиче,явно влюбени,и след няколко дни,месеци или години(какво значение има времето за една пейка?…) същото момче е дошло с друго момиче.А вие чувате ли,чувате ли шепотната песен на предметите?Усещате ли силата им?Защото знанието си е сила,каквото и да си говорим.Или пък един апартамент.Колко неща са се случили между стените му.Предполагам че е доста неприятно да си неодушевен предмет.

И така тъпо завършва тази контрекна публикация,но просто няма как.Не пиша от вкъщи.Надявам се другата седмица да мога да продължа с мислите си,защото напоследък ме връхлитат в плашещи количества.И така,до скоро.

Уча за матурите!

Исках само да напиша че почнах да уча за матурите!Не че това е нещо особено съдържателно като идея,но факта,че не съм учил по нищо от горе-долу три години е показателен че се заех сериозно.Смятам утре да напиша нещо по-дълго,сега просто ме боли главата яко и не знам кой съм(ако на някой му пука,в което се съмнявам).

На борба с американски начин на живот?

Айде бе.Попаднах на тази статия наскоро и бях шокиран до краен предел.Вижте за какво става дума:

Сърбите пак излязоха по-юнаци от нас. Направиха си демонстрация, пред която нашите протести срещу правителството приличаха на селска вечеринка.

Сръбските патриоти попиляха американското посолство и още де що видят наоколо. Включително “Макдоналдс”.

Не е ли време да последваме примера на нашите православни братя?

Защо ни са и на нас тези закусвални – проводници на американското влияние? И храната им не е здравословна, както е известно, и човек не може една цигара да запали. Камо ли да си поръча едно малко поне.

Американските закусвални убиват българската идентичност  – става дума за традиционните баничарници и  шкембеджийници, които биват изтласквани от централните улици, а на най-хубавите места в градовете никнат макдоналдсите. Ако остане празно място – там се намесват пък дюнерджиите.

Специалисти казват, че има връзка между пълненето на стомаха и промиването на мозъка. Така че от това кой с какво закусва зависи и как ще мисли.

Много опасно е празнуването на рождени дни в американските закусвални – така децата още от най-ранна възраст възприемат американския начин на живот.

Можем да последваме примера на сръбските телевизии, които свалят американските филми от своите програми. И на тяхно място слагат руски.

Предлагаме да направим и ние същото. Стига американски бози –искаме истинското руско славянско изкуство.

БНТ да отвори своите архиви и да извади старите незабравими съветски филми. Може да се възстанови и старата традиция в петък да се дава съветска, пардон, руска телевизия. Тази норма може да стане задължителна и за другите телевизии – с една малка промяна на закона. И сега в Закона за Радио и Телевизия има един малък антиамерикански текст – казва се, че 50% процента от програмата на всяка телевизия трябва да бъде европейска. Но като се има предвид колко европейски страни подкрепиха американския план за Косово, може текстът в закона да се промени така “50% от телевизионните програми трябва да са произведени в държави, употребяващи кирилицата”. Просто и ясно. Само не помня дали монголците още пишат с буквите на Кирил и Методий и да не се наложи всяка вечер да гледаме монголски филми.

Има още един проблем – Интернетът. Покварените от американското влияние младежи и девойки ще продължат да гледат вредни американски филми на компютрите си.

Ако забраним интернета – нашите сръбски братя сигурно се канят да направят и това, тогава обаче няма откъде да гледаме литургиите на пловдивския митрополит дядо Николай.

А може би е най-добре да си направим свой интернет?

На този етап едва ли нашите учени ще се справят с тази задача, няма да се справят даже сръбските. Но ако привлечем и руските военни специалисти, които безспорно са най-добрите в света, няма начин да не успеем.

И тогава православният свят ще си има свой интернет, който ще работи само на кирилица.

Ще си имаме и “Гугъл” – само че ще трябва да му измислим име.

Предполагам, че сърбите ще искат да се казва “Цар Лазар”.

Но ние няма да им отстъпваме.

Защото братя- братя, но всеки трябва да си държи за своето. Ако трябва и със сила.

Което се доказва от общата ни балканска история.

Чудно ми е дали господин Евгений Тодоров наистина ги мисли тези работи,или ги пише тези глупости просто на шега?За съжаление се съмнявам да е второто.Просто в България съществуват прекалено много комунисти,спъващи развитието на държавата.а този въпросния очевАдно е от най-дъртите и върли комунисти.Някога си мислех,че господин Грънчаров малко прекалява с изказванията си против комунистите,но откакто го прочетох това мога да ви уверя,че Грънчаров няма по-върл поддръжник от мен.И не ми е ясно как подобни хора си ходят ей така,необезпокоявано по улиците.Какви глупаци.Но да се спрем на част от изказванията.Да видим:

Защо ни са и на нас тези закусвални – проводници на американското влияние? И храната им не е здравословна, както е известно, и човек не може една цигара да запали. Камо ли да си поръча едно малко поне.

Макдоналдс,и по-специално достъпността на хората до менюто му,на много места се възприема като фактор за икономическото развитие на една страна.Всмисъл,че ако можеш да си позволиш без никакви проблеми да отидеш и да изръсиш десет кинта за нещо,което едва те наяжда,си добре икономически.Храната не е здравословна-затова съм склонен да се съглася.Има прекалено много лайна,наблъскани в сандвичите за да не се съглася.Но това е положението,урбанизация.Модерния човек няма много време да се замисля какво яде,колкото точно от него яде и дали въпросното ядене ще му се полепи по бедрата.Той просто яде.Колкото до това че една цигара не може да запали човек въобще не съм на едно мнение(да не говорим че в Макдоналдс има кътове за пушачи).Вярно,и аз тютюнопуша.Но не смятам че е редно да го правя на място където хората ядат-Елементарна учтивост,нали се сещате.И понеже не мога да стана и да попитам цялото заведение дали мога да си запаля една цигарка,просто не пуша.Не е нужно и другите да се тровят заради мен.А това за малкото въобще няма да го коментирам,то и аз съм прекалявал(че и продължавам да прекалявам) с алкохола,но това е просто нелепо.

Американските закусвални убиват българската идентичност  – става дума за традиционните баничарници и  шкембеджийници, които биват изтласквани от централните улици, а на най-хубавите места в градовете никнат макдоналдсите. Ако остане празно място – там се намесват пък дюнерджиите.

Да,нали.То защото българската идентичност много я има.Традиционните баничарници и шкембеджийници пък са толкова мизерни,че аз не виждам причина да съществуват.Ок,на някои места правят и хубави банички.Но в повечето „традиционни баничарници“ храната се прави предимно от цигани.И то не готини и миловидни като цигането което бях описал.Става дума за цигани с черно под ноктите.И пипат тестото с голи ръце.Не,благодаря.Някак си не искам да ям остатъците от някои друг.Шкембеджийници няма от сигурно 50 години,а навсякъде където предлагат шкембе не слагат никакво шкембе.Поръчвам си аз шкембе,а получавам едно-две парченца месце,плуващи в отвратителна утайка някаква.Сори,не ме влече.Да не говорим че някак си не ме кефи да отскоча през обедната почивка да хапна едно шкембенце и после всички колеги в работата да ме отбягват.

БНТ да отвори своите архиви и да извади старите незабравими съветски филми. Може да се възстанови и старата традиция в петък да се дава съветска, пардон, руска телевизия. Тази норма може да стане задължителна и за другите телевизии – с една малка промяна на закона.

Може.Кой не си спомня тримата герои комунисти,биещи се срещу поне трихилядната нацистка и лоша армия?Не бе,не съм живял в тези смутни времена.Но всеки нормален човек,които поне веднъж е гледал съветски филм ще ме разбере.НЯМА такива глупости.Колко му е да се върнем 20 години назад и всеки петък да си пускаме „Броненосеца Потьомкин“ примерно?И всъщност за какво са ни различни телевизии?Трябва да има само БНТ и Канал Две,майната му на другото.Лоши капиталисти,лоши.

Има още един проблем – Интернетът. Покварените от американското влияние младежи и девойки ще продължат да гледат вредни американски филми на компютрите си.

…..

А може би е най-добре да си направим свой интернет?

На този етап едва ли нашите учени ще се справят с тази задача, няма да се справят даже сръбските. Но ако привлечем и руските военни специалисти, които безспорно са най-добрите в света, няма начин да не успеем.

Проблем си е интернета.Не е хубав и съветски.Прочее,да спомена само,че думите младеж и девойка са безкрайно остарели и аз лично не се сещам за някои,който да си ги използва.И така си е,американките филми са вредни.Бъркат в сърчицето на оплакващите загубата на студената война хора.И що да не си направим наш интернет всъщност?Колко му е?Едно интернетче да си врътнем,а?Руските военни специалисти всичко ще направят бе,как.Интернетче,славянско такова(още една вметка-според мен няма такава расова принадлежност-славянска.Измислено е от любимите на господин Тодоров комунисти за да ни приобщят по-лесно.Просто теория,но наистина го мисля.).Сериозно,не мога да повярвам че има такива хора.Толкова комунзирани,с толкова промити мозъци….И,всъщност,забелязъл съм,че много хора ненавиждат Америка.И ми е неизвестно защо.Хора,осъзнайте се.САЩ не са лоши.Напротив.Просто си гледат интересите.Нима ние ако си гледахме интересите щеше да ни е зле?Не мисля.Не знаем как да го правим и затова сме така.С комунисти политици,комунисти журналисти,комунисти всякакви.И какво?Уж сме извършили прехода,а пак се върнахме в началото.Не вярвах че ще видя подобно нещо,но ето че се случи.Явно тази страна наистина отива по дяволите.

Усмивка за първи март

Циганска песен

Писал съм срещу циганите.Даже в Нова телевизия не ме приеха заради това(ташак,ама какво да се прави…).Но не мога да стоя безучастен в днешната случка.То всъщност нищо чак толкова не е станало,ама се разчувствах.Излизаме си на двора с един съученик и гледаме едно цигане,най-много трети клас да беше,стои и гледа тъжно.Никойн е си играе с него,никой не си говори с него.Заговорихме се с него с явната цел да го ебаваме,но ни влезе под кожата.Готин пич беше. стоим си и си говорим с него.Ебати гледката.Аз и Моис(висак над 1 и 90 ) стоим и говорим с цигане,което ни стига до коленете.И наистина си беше пич,ти остави другото.По едно време цигането ни попита дали имаме пари.Имаме,отвърнахме ние,защо да ти?То каза,че иска да си купи кроасан да яде.Моис отиде и му купи кроасан и детенцето доволно и щастливо си го отвори и започна да ръфа.И както си стоеше с батковцитеи си ядеше кроасан,дойде някакво момиченце.От неговия клас явно.И почна да го рита(!!!) с думите „махай се от нашето училище,циганин гаден!“ .Фък.Отидох при нея и я изблъках(да не забравяме,че ми стига до кура все пак) и й казах да не го закача.И тя ме попита нещо много интересно,много жалко и много тъжно-“Ама защо,нали е циганин,тате каза че тях трябва да ги тормозим,ти не мислиш ли така?“.Ми не,не мисля,отговорих.Тя го ритна още веднъж.Аз още веднъж й казах да престане.Малкия кафяв херой я ритна на свой ред.При което тя го блъсна и той падна.Естествено,веднага я изгоних,но ми стана кофти.И питахме цигането-“добре,защо не ходиш да риташ топка със съучениците си?“ .То ни каза,че те не искат да играят с него,не искат въобще да говорят с него.Много ми е кофти за такива деца.Особено циганчета.Защото,мамка му,толкова ли са тъпи и ограничени родителите на българските деца,че да ги възпитават да тормозят цигани?Не трябва ли да се радват,че в класа на децата им има циганчета?Защото,това никой не може да го отрече,рядкост е циганче да е на училище.И вместо тези български деца да му помагат по всякакъв възможен начин да остане в училище и да си го пазят,та поне един свестен циганин да знаят,че съществува,те го тормозят!Тъпи българи.Не си ли дават сметка колко много жертви(вероятно) е направило семейството на цигането,за да го прати на училище,поне четмо и писмо да знае?Тъпи българи и това е.от всички народи сигурно ние сме най-глупавите и смотани.И каква е тази омраза към циганите въобще?ОК,основателна е в повечето случай.Но ние си го правим пичове.Ние караме циганите да ни мразят.С тази омраза към тях,която пръскаме навсякъде.И то с тази НЕОСНОВАТЕЛНА омраза.Ок,циганите са гадни.Ок,циганите на сапун(сигурно най-тъпия лозунг евър,ама нейсе) .Ок,циганите крадат.Ок,циганит убиват и изнасилват.Но не е ок,че гордите люде,имащи „честта“ да нарекат себе си българи,постъпват така.Че прекършват един човешки живот(да,човешки,без значение дали е цигански,негърски или еврейски) още в зародиш.Замислят ли се тези родители какво ще стане от тормозеното цигане след десет,петнайсе,двайсе години?Не.Може да стане педерас примерно,щото ще мрази момичетата,които са го тормозили в училище.Сигурно ще напусне училище в четвърти клас,за да ходи да работи.И то не щото му е много кеф да работи,а защото вече не може да понася това счупване на крилете.Хора,помагайте на тези деца,моля ви!Не ги отхвърляте!Българи!Да ви еба в тъпаците.Да ви го начукват само цигански манафи.Боклуци.Утайка.И с какво сте толкова горди всичките националисти бе?С история?Че то Америка за 500 години има по-многообразна история от нашата!Били сме велика нация.Не,чакай,ВЕЛИКА нация.Ми не сме.Какво ни е толкова великото?Имаме министър-председател руснак,един от главните хора в парламента е турчин….И къде точно ви е българското бе,българи?Да го духате!Какво друго е велико в българина…А,да,самият той.Как бе,всеки българин знае ВСИЧКО,може ВСИЧКО и е много по-добър от всички други хора по света.Изключаем немците,защото техните стоки са най-качествени.Смешници.Повръща ми се от вас.И не,не хейтя неоснователно.Съвсем основателен си ми е хейта.Ние не сме велика нация,ние всъщност дори не сме нация!Всеки гледаме себе си,не го ебе за другия.Не може така.не може да се гордеем с нещо от преди 600 години,а другите държави да се гордеят с това,което са.И,мамка му,не може да има такива крайности.как така възпитаваш детето си да мрази?Не трябва ли децата да ги възпитават на любов и радости  оптимизъм?Или аз нещо съм изостанал?Много въпроси станаха.Но си остава онзи,който най-много ми се върти в главата-какво ще стане с това дете с преебана психика?Не носи скъпи дрешки,значи не е човек.Не е от чистата раса българин,а е циганче.И какво,не е ли човек?Няма ли да стане пълноценен член на обществото?Ми няма да стане.Щото вие сте тъпи като гъза ми(въпреки че жестоко си обиждам гъза в момента) и го отказвате от живота още преди да го е започнал.Моля ви се,не правете така.Не бъдете българи.

Ние сме на всеки километър,от тук до края на света!

За БлогКамп 2008 става дума,не за някакви върли комунистически приказки.Наистина бяхме на всеки кимолетър там.Интересно беше.Поне в  началото,до края не стигнах,нещо ми отъпя.Признавам си,какво да направя….Дискусийката за наредба 40 много ме изкефи.Даже се включих с мнение,но бях прекалено сдухан,за да го изразя като хората.Ми притесних се ебати,на всеки се случва.Та тогава казах следното:“След като вие не сте ислямски фундаменталисти или серийни убийци примерно,какво,по дяволите,ви пречи следенето?“И това беше изказването ми.Сега,когато притеснението ми мина,да се доизкажа по темата,за да не ме обвини някой в излишно словоблудстване.Всички си мислят,че като ги следят,ще настъпи една антиутопия,нещо като в „1984″ на Оруел.Ами не е така.следят ни отдавна от Интерпол и други подобни организациики.Вярно,беше скрито досега,но пък си мисля,че е по-лошо да ни следят и да не ни казват,че го правят,отколкото да ни следят и да ни казват че ни следят (ебати изречението стана).Стана дума за свободата на словото.Вие си я имате.Всички си я имаме.Никой няма да тръгне да следи блогъри какво си пишат по блоговете.Всичко това се прави според мен заради заплахата от кибер престъпления(източване на карти и т.н.).Плюс това се наблюдават само заподозрени,така че не виждам къде е шибания проблем.Това е моята позиция.Точка.Та да се върна на темата за блогърската среща.Беше яко,хареса ми.Тъпото беше само,че има някаква групичка блогъри,които са близки приятели,и само те си общуват,никакво внимание към хората,които идват за пръв път на подобно събитие.Много зле в това отношение,много.И така.Не се изказах особено съдържателно,но все пак се изказах.Подкрепям иначе подобни събития.Дано да се случват по-често.

Истински блогър ли съм?

Чудя се,не друго.Размислите ми се породиха от поредното разглеждане на сайта за блогсрещата.И стигнах до извод-мамка му,не съм истински блогър.Пиши си в блога не много редовно(а истинския блогър трябва да пише доста),не разисквам актуални обществени теми(поне не много),явно не отстаявам някаква идеологична твърда гледна точка.Фък.Не се класирам.А ми се иска.Аз си пиша за моите проблеми,преживявания и мисли.Блогърите не правят това.Блогърите са съвременните журналисти.Имат шибано мнение по,примерно,политически проблем.И мен тези неща ме вълнуват,но толкова много идиоти се надпреварват да говорят глупости(и то все едни и същи),че аз просто не виждам смисъл.И какво се оказва-аз,реално,не съм много добър писател,защото нямам огромна аудитория(въпреки че имам над 50 000 посещения),не умея да изписвам с думи чувствата,които изпитвам в момента,и съм крайно циничен.ако има награда за най-циничен блогър,аз ще съм.Но това е моят начин на изразяване,повлиян от субкултурната група,към която принадлежа.Не е нищо друго.Не,не съм някакъв смотаняк,който ще седне да разправя как,виждаш ли,“улицата“ го е направила такава.Ми не.Ървин Уелш ме направи такъв.Чарлз Буковски ме направи такъв.Писателите.Тези,които пишат за истинския живот,отвъд всичките префърцунени лайна,които обикновено се използват от писателите.И аз ги ползвам понякога,знаете.Но се старая да съм себе си в този блог най-малкото защото мисля,че е много по-ценно да надникнеш в съзнанието на някой човек,да се докоснеш до неговите блянове и въжделения,отколкото да четеш коментари относно политическото положение в България.Мое мнение.Но пък,мамка му,за дено се гордея-че имам мнение.Пък било то и несъществено,Някакво,но го имам….

Качвам си снимка!

А така!Да си ме гледате.Истински секс символ,нали?Най-накрая си намерих снимка,която с гордост да си кача в блога.Сигурен съм,че всяка която ме погледне ще се влюби в мен и ще се подмокря само при мисълта за хубавите ми очички.Не бе,ташак естествено.Да се еба в грозника.Аре,не чак грозник,ама все пак.И така,СНИМКАТА!