Архив за февруари, 2007

h1

ден 2

февруари 27, 2007

Ебати деня ! Събуждам се аз ,пикая(но имам чувството,че това беше прекалено споделяне) ,ям и т.н. И отивам аз на олимпиада по география . В УЧИЛИЩЕ ! Е не ,това е шибано самоубийство . Та отивам аз в даскалджийницата ,виждам си името в списъка и се качвам към съответния кабинет . Някво тъпо парче ме среща и ми разправя-накъде.Щях да му забия един . На олимпиада ,за славата на училището бе ,пуяк смотан ! Ок ,добирам се аз до въпросния кабинет . Вътре-ФУЛ . БАХ ГО ! Откъде толкова хора ,не ми е много ясно . Направих си теста,и кеф-беше лесен . Излизаме с Дария(една съученичка ,точна е неква) и Боцка(Сийка се казва всъщност ,не ви трябва да знаете защо й викам Боцка) от сградата на училището и се забиваме в некво мизерно кафене . Скука пълна . Дария е забавна,но за съжаление Боцка на моменти дразни . Като цяло и тя е точна и т.н. ,обаче на моменти дразни . Прекалява просто с говоренето в ситуации , дето не трябва да се говори . Тя си би шута по някое време и с Драката излязохме и отидохме до една друга съученичка(по-точно тя отие,аз просто бях в същата посока) . И аз се прибрах . Излязох чааак следобед,имах среща с един пич Киро . Отидохме в едно кафенце до НДК(ама не тия мизерните ,откритите) ,стоим си и кафе и чай(съответно той и аз) . И си говорим ! ЕВАЛАТА !! НАЙ-АКРАЯ ! Мога да говоря с разумно ЧОВЕШКО същество ,не некви малоумни тийнове . Сега,факта,че и аз съм(ах как мразя тази дума) тийнейджър не значи , че мисля като повечето полуидиоти . Даже напротив . Аз съм на много по-високо ниво от тях и това си личи във всеки един аспект . Пича е много печен между другото ,и се случва добър лаф . Прибрах се и изциклих страшно много . Това ми беше денят ,тъп ,да , ама пак е нещо….

П.П.Това се отнася до събота,вече ще ги пиша със закъснение,щото понякога ме мързи да ги пиша всеки ден тез неща

h1

Ден 1 A.K.A. Нейно величество путката vol.1

февруари 22, 2007

Ебати.Цял ден се занимавам с простотии,и просто ми дойде до гуша!Всъщност,през деня нямаше кой знае колко интересни неща(освен надлежно казаните простотии),но пък за сметка на тва имаше едно каране с Ана.Най-добрата ми приятелка.Нека разкажа.Стоим си ние в час по история,и тя прави контролно по въпросния предмет.Аз,понеже имам петица на точно това контролно,решавам,че мога да се проявя като полезен за нещо и да й помагам.НО не би,тя реши да ме изгони,с думите”-Аре обръщай се и не ме занимавай”!   !?!?   А аз й казвах шибаните верни отговори!дееба!Какво би си помислил нормален човек,като му направят подобно нещо,а?че явно не е достоен да помага за каквото и да било,че е некво зле,което не заслужава внимание.Майната му.вече не знам кой ми е приятел и кой не.Е,знам със сигурност кой не е,но не знам кой е.винаги бивам жестоко подценяван,което не мисля,че е особено добра идея,предвид факта,че съм надарен с блестящ ум(не само по моите стандарти,а по повечето).Мамка му,аз бих дал толкова много за тези хора(но хайде,да го кажем само тази човечка),а те дори не го разбират.И аз вече си мисля,че излизат с мен,само за да има с кой да се ебават(защото ние така,”приятелски” си се ебаваме един друг,но,май,аз съм основната жертва).Ами ако ще етака работата,да ми казват директно,еби му майката!Но,да не забивам на подобни глупави размисли,а да споделя какво научих днес,нещо,наистина яко.Ганеца(виж Ден 0) каза една от най-запомнящите се фрази според мен - “Няма честно и нечестно.Има победители и победени”.И как да не уважаваш копелето за подобна проява на мъдрост,синтезирана едва в две изречения!?Котака наистина разбира от това-онова,не мога да му го оспоря.Което,естествено,го прави опасен опонент,в случей на търкания между мен и него.Естествено,аз съм с класи над всякакви други хора,но в него има нещо,определено(и не е предимно лайна,както е при повечето нещастници).днес,обаче,изведнъж се сетих нещо,една моя публикация от първия сезон на дневника ми.Една мисъл.че жените винаги тичат след този,който ще ги нарани.предполагам,не съм го синтезирал аз,има и по-умни от мен копелета,който са го направили като хората,но засега това си е моя мисъл.поне докато не разбера кой друг го е казал.

         Някога оскар Уайлд беше казал “жените харесват откритата жестокост повече от всичко на света”,и съм склонен да се съглася с него.Пичките просто не знаят какво искат,но го искат веднага.хем да е жесток към тях човек,хем да е мил.Ами,съжалявам,но вие сте много тъпи путки.Много и много тъпи.Не можете никаго да намерите това,което търсите,ако го търсите на неправилното място.Просто шибаната система така е устроена.И само не ми казвайте,че няма система,драги мои читатели,дето почти ви няма напоследък(ама май се отплесвам от темата),защото система има.Има система за всичко.Има система за пички,има система за кинти,има система за дрога,по дяволите!та мисълта ми беше за путките.не за женските полови органи,а за съпътстващите ги приставки.Искат,ама не им стиска.което,замисляйки се,важи с пълна сила и за мъжете.искаме путка,където да си заврем кура.навсякъде виждаме путки.Картината на путката се е запечатала в съзнанието ни и не ни оставя на мира.ден и нощ,всеки час,всяка минута,ние търсим путка.путка,путка,путка,путка,путка….И,ако,някоя ни пусне,ако има смелостта да извади на показ половите си органи и да ни подкани да опитаме от солта на живота,то тогава-О,щастлив ден!О,преславни Господи!Да живеят путките!Да живее първичния човешки инстинкт!Да живеят децата!да живее майчината путка,родила тази!да живее и путкинския баща,човекът дал семето си за създаването на тази прекрасна девойка с путка!Обещаваш си,че вече ще ходиш на църква,ще вършиш всичко според библейския канон,само и само отново да видиш тази малка,сладка плът.путката.Нооо,не,не става пич,не става.Путките не са за теб,не пипай копеле.путките искат нещо,което ти не можеш да им дадеш.не,не става дума за любовта ти,за парите ти или за теб самия на жертвен олтар,готов да дадеш живота си заради нейно величество путката.Става дума за едно нещо,което всички жени знаят,че човек няма ли го,не е техния.Странното е,че и те не знаят какво е това нещо,обаче.Просто го искат.искат го неимоверно много,въртят се покрай нас с намерението да го открият,но него все го няма.И на нас все ни се набива в главата-Путка,путкапутка,путка,путка,путка…..Путка с яйца,путка с ориз,пържена путка,путка в сладко кисел сос,печена путка със сол,важното е да е путка.но те не ни я дават,о не.те усещат липсата на това нещо и бяг ат нас,като носители на самата(или самия,ако предпочитате) Смърт.И работата как става!?по улиците можеш да видиш хипер-мега-гига много путки,но само можеш да ги гледаш.гледаш,но не пипаш.Айде,пипаш,но не опитваш.Опитваш,но не гълташ.И това е само защото нямаш онова нещо,което те прави желан.жестокостта,като бях споменал в началото на тоз иначе тъй прекрасен текст.Или пък я имаш в излишък.Мили дами,искам да отправя призив към вас-пробвайте да направите нещо с човек,лишен от това качество,може пък и да ви хареса.разберете какво е,тествайте.Дайте шанс и на нас,по некъсметлиите в путкенско отношение,да се докоснем до вас.защото,мили дами,ние,некъсметлиите,не ви обичаме заради путките ви,за разлика от привличащите вашето внимание.ние ви обичаме въпреки тях.

           Следва продължение(някога,в обозоримото бъдеще)….

       

h1

Дните на моя живот-втори сезон:ден 0

февруари 21, 2007

Отивам на училище(за незнаещите,аз съм все още окован в бремето на учащите).Подранявам,естествено,с половин час,и както си стоя и чакам,идва Будата.Евалата на копелето,че дойде толкова рано,да ми прави компания явно.Измуфтих го за цигарка и седнахме на пейките в двора да лафим.Тъпото парче ми се прави на много отворен,но не знае,че и аз съм светнат за това-онова.Цялостния фийлинг обаче е добър.Раздуваме за политика,и прочее лайнарщини,докато си стоим така блажено на шибаната зелена пейка.Времето съвсем неусетно се изплъзва и е време да се ходи на час.задължения,мамка му,кво да ги правиш.та влизам си аз в стаята,настанявам си се удобно,и влизат цяла сюрия мои съученици.Да ги еба,дразнят ме,едно 90% от тях.Особено аня кварталната хубавице,с постоянните й истории,които не са толкова забавни,колкото тя си мисли.почва да пищи пак нещо такова,и аз се измъквам до кенефа,щото просто не мога да го понеса.Гошо идва с мен,явно копелето е усетило накъде духа вятъра и се опитва и той да се измъкне.Добре,връщаме се-преподавателката е влязла.имаме математика,принципно ебати скучния предмет,но днес беше приятно.поне сравнително приятно.часа се изнизва като много тиха пръдня,не можах да го усетя.Поредното междучасие.

   Извън училище,по време на междучасие,обикновено излизат групи от отворените пичове и пички,а зубърите и единаците,и като цяло нестадните животни си стоят в стаята и си правят некви си там техни работи,еба ли ги(за незнаещите каква е систамата в училище,да поясня).Някога,когато не бях чак такава неделима част от куул пичовете,си мечтаех да съм там.Сега,когато съм там,всичко ми се вижда безкрайно тъпо.Нещастниците си мислят,че знаят нещо за живота,че са препатили много и т.н. ,но аз познавам природата им.Всичките са крайно уплашени от това,което им се случва,но за разлика от сдуховете,се опитват да го прикрият.Не на мене тия,милички,тази игра съм я играл с много по-точни и по-изпечени от вас типове.Идва ми да заеба всички тези простотии и просто да си стана зубър.Но не мога,по дяволите,не мога,липсва ми онази закваска,която прави от топ пича зубър.Нопък имам тази,която прави зубъра топ пич.Странното е,че на всички ни се иска да вярваме,че сме различни,че ще направим нещо в животаче имаме шанс да оцелеем.съмнявам се,че ще успеем,обаче.защото,популярността в даскало е съвсем различна,когато излезеш в истинския живот.Там я няма борбата да има с какво да се хвалиш,че си правил предишната вечер.Има обаче,една друга,доста по-трудна битка.Която,ние,сегашните топ пичове,се съмнявам,че ще спечелим.Битката за пари,за просперитет,за добра работа.Нима сме толкова обречени!?Нее,ние ще успеем,ние сме пробини копелета,ние не се предаваме.Или поне така ни се иска да вярваме….

     И така,качваме се на час.химия.Тая шибана химия ни ебава майките отвсякъде,на всички.няма толкова гаден предмет,няма толкова гадна учителка.Часа е дълъг и скучен,никой не смее да говори,защото ТЯ пази.Отново междучасие,отново скука.Шибаните ми “приятелчета” нещо почват да ме гледат странно.Иде ми да се изцепя право в лицата им “МАЙНАТА ВИ”.Естествено,не мога,имам полза от тях.Минават тва часа френски,естествено,също малоумни като химията.тоя език е сбъркан някъде,мисля.Тъпите франсета не ми е ясно как ги произнасят тия словосъчетания,но никой нормален човек не би успял.Следващото междучасие,обаче,е пълно с изненади.Ганеца(топ пич,супер печен) ме кани да ходя с него да пие бира.Ок,немаш проблеми котако,немаш проблеми.Та стоим си ние двамата с Ганчо и той пие бира.И обсъждаме бизнесплановете му.Копелето раздува,че сега се ориентирал към бизнес със сервиз на мобилни телефони,добра далавера принципно,но не мисля,че  падат много кинти.Споделям така сакралното си мнение с него,и той изсумтява пренебрежително.Е,кво да се прави,всеки с мнението си явно.После обаче,ме открехва,че това всъщност е просто преходен период,защото има планове да се захване с хазарт.Което,си е много добра идея,откъдето и да го погледнеш.Ще падат пари,и то доста.Замисляйки се над сегашните си бизнес оферти,му предлагам да станем партньори.Е,той ще взима по-голямата част от доходите,и заедно ще изплащаме заема,който той планира да тегли,но далаверата е по-важна.аз съм навит,но той май нещо хич не ми има доверие.чудя се защо.аз наистина не планирам да работя копелето,той е свестен и е пробивен тип,има наистина бъдеще.ще го оставя да помисли,пък знае ли човек,може и да се навие.В главата ми обаче,веднага святкат далавери,прекалено съм запленен от играта,да,така е.доста добра идея,наистина бих помислил и изработил някакъв вид бизнесплан.само да се уредят нещата.И това е.само един мааааалък тласък ми трябва,за да стана наистина играч от индустрията,сила,с която другите ще се наложи да се съобразяват.ще се случи,не се притеснявам.По един или друг начин,ще се случи.

h1

ПСИ ФАКТОР

февруари 15, 2007

ЗДРАВЕЙТЕ, МИЛИ ДЕЦА!
Един от най-тъпите въпроси към подрастващия гражданин (наред с “кого обичаш повече: мама или татко?”) е въпросът “какъв ще станеш, като пораснеш?” И докато истинският детски отговор на това кого обичаш повече е прост - “не мога да ги понасям и двамата”, то да се самоопределиш професионално на тази възраст е малко по-трудно. Децата искат големи неща - пожарникар, парашутист, космонавт, бандит, кечист или докторка. Но всъщност единственото, което искат, е да пораснат и да видят сметката на всички, които са ги тормозили като малки.

ДЕТЕТО-КОЕТО-ПОИСКА-ДА-СТАНЕ-
КОТЛОН
Познавам едно дете, чиято присъща детска интелигентност понякога се свива зад желанието му да стане котлон, когато порасне. На въпроса защо му е да става котлон, детето отговаря, че котлонът е нещо, което може да те опари, освен това може да ти падне на крака. Без никаква шега, покрай неосъзнатия войнстващ прагматизъм в това желание, човек може да припадне от силата на кристализиралата човешка мъдрост. Котлонът е център на Неразбираемата Вселена, излишно горещото място, направено с едничката цел от него да те заболи - само и само да се научиш повече да не пипаш там. Никой, ама никой на този свят не би се сетил да пипне горещ котлон, ако котлонът не съществуваше. Значи, разсъждаваше детето, котлонът е там, защото някой иска да ми прави номера - хем иска да го пипна, хем иска да ме накаже за това. Усещате ли екзистенциалния детски ужас? С всеки изминал ден детето расте и същият този ужас се усилва.
В този смисъл Детето-Което-Иска-Да-Стане-Котлон е симптоматичен случай - когато порасне, то ще си го върне на света и хората тъпкано, ще им разкаже играта, ще накара майката на тази Вселена на пропищи. Само веднъж да порасна, крещи това дете, и ще престанате да забравяте включени шибаните котлони в тази къща!

НОМЕРЪТ НА ВСЕЛЕНАТА
Има начин да си отмъстиш. Когато пораснеш, забравяш за Вселената, защото тя е организирана просто, с две възможности пред теб. Две шибани възможности за реализация - Сексуална и Професионална, или още по-точно - Лична и Социална. Тогава въпросът на битието се свежда само до едно-единствено - коя е онази професия, която ще ти позволи да си отмъстиш на света, докато чукаш?! Ето за това става дума. Затова не се чудете повече какво съм искал да кажа с котлона от по-горе: искам да кажа, че отговорът на “какъв искам да стана като порасна” зависи само от две неща - детското желание за мъст и порасналото желание за секс. Именно на този принцип е организирана Вселената - избери си професия, която ще те задоволи.
В този смисъл профилът на порасналото дете, което иска да стане котлон, вече не е толкова невинен. От това дете котлон със сигурност няма да излезе, но ще излезе примерно добър и ценен готвач-хомосексуалист, който ще обича да чука стажантите си върху иноксовата печка. Човек, намерил професионалната и сексуалната си реализация. Това е то номерът на Вселената - тя други номера няма, а и не й трябват.

ПРОФЕСИИ, СЕКСУАЛНОСТ, ИНДЕКС
А сега, мили деца, забравете за човешката философия и тъпите си мечти. Вие, скъпи мои, вече сте (поне) на четиринайсет и ви се случват две неща:
а) Мастурбирате - революционно, незабавно, отчаяно
б) Майка ви крещи на вратата, че трябва да се реализирате професионално в тоя живот.
На пръв поглед между а) и б) няма нищо общо. Но не е така - майките трябва да бъдат слушани, ако искате да престанате най-сетне с тази мастурбация и да захванете нормален, професионално полов живот. Докато тя си крещи, вие вече трябва да сте се досетили - след като обичате секса, бъдещата ви професия не бива да му пречи.
Отворете справочника на висшите учебни заведения, без значение на коя страница. Попадате на различни професии - примерно “маркшайдер”. Не е нужно да знаете какво точно е това - нещо свързано с мини, шисти, хвост и силикоза. Никакво ебане, ама никакво просто. Животът обаче е въпрос на планиране - от вас маркшайдери няма да стане, сигурен съм, въпреки повишеното търсене на такива специалисти.
Разлистете справочника по-нататък - пише “гинекология”. Може би си мислите вече, че това е вашият шанс - цял живот заровен до шията между женски бедра, осем часа на ден. Лъжете се, мили деца - гинекологът чука толкова, колкото кварталният ви монтьор може да бъде сравнен с пичовете в бокса на Ферари. Отгоре на това все се получава така, че някой гинеколог отива в затвора - за убийство на случайна малолетна циганка. Просто към някой гинеколог в почивния му ден все се случва да се приближи някое нещастно, тъмнокожо девойче и да му каже следната предсмъртна фраза: “Бате, дай два лева да видиш путка!” Не на него! Само това не на него!
Мисля, че ме разбирате вече, мили деца - всяка професия си има свой сексуален индекс. Справочниците бъкат от кви ли не начини и формули да пресметнете бал, за да си изберете професия. Забравете тези формули! Изберете си професия по един нов начин - ние ще ви предложим формула и индекс на секса във всяка една. Защото животът е низ от желания, възможности и обстоятелства. Тези три неща, обвързани в проста формула, дават разковничето какво искате да вземете от този свят - стига да имате ерекция и удобно бюро в офиса през обедната почивка.
Ето я и формулата на Професионалния Секс-Индекс:

ПСИ = ЖЕБАНИЕ х ВЪЗМОЖНОСТИ
ПРЕЧЕЩИ ОБСТОЯТЕЛСТВА

В нея умножимото “Жебание” представлява елементарното желание за ебане в този живот - или поне демонстрираното. Множителят “Възможности” е ясен като всеки множител - това е цифрата колко жени (мъже) на ден срещаш по коридора на работното място. “Пречещите обстоятелства” обаче са делител - няма начин да го направиш с жена, ако примерно си на военен кораб.
Така с тази формула е ясно защо гинекологът няма да чука много в тази професия. Да, по шестобалната система неговите възможности и обстоятелства явно са пълно шест, но от непрекъснатото ровене из вселенските путки неговото жебание просто изчезва:

Гинеколог ПСИ = 0 х 6 = 0
6

Пак по шестобалната система, при маркшайдера и миньора е същото, но по друг начин - миньорът има жебание 6, но възможностите му са нула, защото долу в мината рядко се срещат жени (ако се срещат, те са с гумени ботуши и ватенки, което не е за аматьори). За обстоятелствата пишем 1, защото долу в мината все ще се намери някой да палне цигарка в галерия с гризу, след което сексът става твърде горещ и нерядко се проваля.

Миньор ПСИ = 6 х 0 = 0
1

Сега ясно ли ви е? Толкова е просто - за да сте щастливи, изберете професия с висок ПСИ. Това правят и повечето интелигентни хора - сещат се навреме, че за професиите с висок ПСИ трябва образование. Именно заради ПСИ професиите в обществото често се схващат като “мъжки” и “женски”. “Мъжка” е тази професия, в която можеш да си наемеш секретарка - това е професията “Шеф на Кво-Да-Е”. “Женска” професия е секретарската - жената е там, където мъжете се нуждаят от нея. На същия принцип е масажистът - той пък е там, където ходи целулитът.

НЯКОИ ПСИ ПО ПРОФЕСИИ (шестобална система)
Къде пада голямото професионално ебане? Сетете се сами - обикновено там, където обстоятелствата, които пречат, са постоянна ниска величина, примерно 2. За сметка на това обаче възможностите трябва да са големи. Най-голямото ебане впрочем пада там, където професиите са силно феминизирани. Чуден пример е самата журналистика - там работят предимно 19-26 годишни момичета. Смятайте сами:

Журналист ПСИ = 6 х 6 = 18
2

Огромен индекс - осемнайсет. Това трябва да ви говори много. Можеше и повече да е, но има и едно обстоятелство в повече - ако чукаш много в журналистиката, някой ден някой(я) може да напише за това и да се прецакаш. Затова, ако ще ставате журналист(к)и - чукайте се добре, за да не ви излезе лошо име.
Не е същото ако си ватман - обстоятелството, че седиш по цял ден и връткаш ръчката, не прави нещата много сексуални, въпреки че и ватманската професия е феминизирана. Индексът на ватмана е към 3-4, защото секс може да се прави само в депото, а обстоятелството, че караш трамвай пред много хора, при мнозина ватмани пречи на ерекцията.
Друг интересен про-секс пример е преподавателят в университета. Възможностите там са пълно шест - пълно е с неориентирани девойки. Обстоятелствата са постоянни - дори не трябва да си млад, за да стане ясно, че индексът на университетското преподаване може да се окаже по-висок и от този на журналистиката. Защото при чукането учител-студентка тайната остава наистина тайна. Поради това се предполага, че индексът на един асистент във Факултета по журналистика е доста висок - към 20-25, стига асистентът да не е хомосексуалист или изгарящ от желание да стане шеф на НСРТ.

В артистичните среди ПСИ е изключително висок. Корелацията режисьор-актриса почти удря тавана на максималния индекс - 36. Просто в професията на актрисата е заложено обстоятелството да търси роля и възможността да я получи, ако на режисьора му стане. Изключително приятна професия (тази на режисьора имам предвид), защото актрисите по тази или по друга причина ги избират по красота - какво повече може да иска човек от индекса на професията си.
Не е изяснена още причината, но статистиката настоява, че зъботехниците също чукат доста на работното си място. Формулата не се отнася обаче до дизайнерската професия - тя не работи правилно. При модните дизайнери все някак става така, че въпреки страшно многото полуголи пички на едно място, дизайнерът си хваща приятелка, която примерно се казва Иван. Така на двамата ви излиза малко скандално име, което след време можете да превърнете в малка фирма за бутикови облекла.
Индексът на професии, в които мирише на грес и ръжда, придружени от прах и винкели, със сигурност е много нисък. Митът, че на всяко пристанище моряците имат по едно момиче, е все едно да кажем, че шафнерката на пътническия влак би могла да има по едно дете на всяка жп-гара. Таксиметровите шофьори и полицаите също щяха да имат нищожен индекс, ако нямаше закъсали проститутки по нощите.
Един от най-ниските ПСИ имат селскостопанските работници - комбайнери, трактористи, ветеринари и оператори на млеконадойни машини. В дъното на таблицата с най-нищожен индекс са гробарите (логично) и, незнайно защо, цвеклопроизводителите.

НАЙ-ВИСОКИЯТ ПСИ
ЗА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА
Стопроцентовият индекс, скъпи деца - 36, се държи от една-единствена професия, която никога не признава първенството си в дисциплината “чукане по професии”. Знаете - за да чукаш, трябва да имаш (освен горния индекс) и две дребни нещица: власт и пари. А, и хубав, поне що-годе хубав костюм. А, и служебен шофьор. А-а, и кола, взета за малко от тъпите данъкоплатци. О-о, и да те дават често по телевизията в прайм тайма. У-ух, и майки да ти поднасят децата си, за да ги подържиш пред фотообективите. Това е то, милички дечица - може да пораснете и оплешивеете, може да оглупеете, да бъдете зли или необикновено дебели, дори може да не ви се чука въобще, но ако пораснете и станете политици - ето тогава вече чукането на вашия живот е осигурено поне за един мандат. Минете покрай който и да е парламент по света и ще видите как отстрани дискретно полюляват задничетата си хиляди и хиляди момичета от всевъзможен калибър, които искат да се докоснат до властта и парите. Да се отъркат в тях, да сложат в устата си властта и парите, да си ги въведат отпред, после отзад, после пак отпред. До тях се полюляват също така и стотици момчета от различен калибър, които също искат да си сложат властта и парите отзад и в устата - отпред те просто не могат да си я сложат и затова умират от яд. Станете политици, мили деца, за да си отебете завинаги. Секретарки и любовници, съветници и почитатели, електорати и пресаташета, стажантки и актриси, охранители и журналистки, журналистки, журналистки. Огледайте жената, която спи до вас, попитайте дали е чукала лидер на етническа партия или поне шефа на земеделската комисия в Парламента. Тя ще се извърне разрошена и сънливо ще ви попита - откъде знаеш?! Знам, кажете й, как да не знам - нали и аз съм го чукал.
Много се ебе в политиката - точно там, където най-малко се говори за ебане. Това е едно от нещата, заради които децата бързат да пораснат. И когато пораснат, разбират, че в огромната си част и хубавото, и лошото чукане е обсебено от политиката. И въпреки че са пораснали, въпреки че вече не мечтаят, хората - точно като детето, което иска да стане котлон - променят намерението си и стават депутати. Влезте в политиката, мили деца - и побързайте.
Сатисфакшън гарантийд

Автор-Мартин Карбовски

h1

Молитва

февруари 13, 2007

And Shepherds we shall be

For thee, my Lord, for thee.

Power hath descended forth from Thy hand

Our feet may swiftly carry out Thy commands.

So we shall flow a river forth to Thee

And teeming with souls shall it ever be.

In Nomeni Patri Et Fili Spiritus Sancti

h1

Платена публикация

февруари 10, 2007

дата: 131098
обект: платено момиче
субекти: Ани, (възраст към 1 8) и аз.
цел: да си платиш и да чукаш.

Статистиката настоява, че [рано или късно] мъжете винаги го правят поне един път с проститутка. След това започват да повтарят. Обикновено на стари години, когато не се хвалят на никого с това. Повечето мъже няма да признаят дори на себе си, че ги мързи да свалят други жени. Предпочитат да си платят в брой. За което са виновни самите жени, но това е тема за друг размисъл.
Понякога, като гледам женския материал около себе си, усещам как от панкреаса, дванадесетопръстника и стомаха ми се надига една вълна. Вълна на възхищение към всички жени на този свят, които отварят мидата срещу кеш. Нещо като край на срамните бартери по целия свят. Краят на женския бартер.
Аз съм на 27 години. Не познавам много платени жени. Но съм сигурен, че платеният секс няма нищо общо с другия секс. Много по-отвратителен е от него и е много по-хубав. Ако не си платиш поне един път означава, че цял живот не си ебал.
Плащането е един от грандиозните обществено-сексуални актове. Плащането образува човешка конфигурация между вагиналните икономически интереси и интересите на обикновения пенис. Плащането образува в джоба ти движение - махаш парите оттам, а тяхното място и твърдост заема едноокият змей на безрасъдната ти мъжка презумпция да чукаш на всяка цена (или ако не на всяка, то поне максимум до стотина долара на час). Плащането образува в мозъка ти влажна и сигурна джунгла, в която крещят бабуините на сексуалното ти желание. Вече съм сигурен, че Господ първо е измислил плащането. После се е сетил за обикновения секс.
протичане: Дълго и бавно избирам платено момиче. Срещам сводници и грозни циганки, курви-жепейки и девствени свиркаджийки, които не знаят да четат и пишат. Във филмите платената курва е красива и всеотдайна. В нормалния свят е свадлива, гнусна и лепкава.
Обаче аз успях да попадна на моето момиче. Тя е от тези платени жени, които посрещат клиенти в собствена квартира. Най-гнусното място в периферията на Вселената са квартирите на проститутките. На самотните “немногоскъпи” проститутки. До там се стига с помощта на таксиметров шофьор. Нощните таксита са най-добрия сводник.
регистрация 1: страх от болест.. избелващ очните ябълки страх от СПИН… страх от гной, телесни подутини, петна… страх от някаква полова болест, от която космите в ноздрите започват да растат навътре и обвиват мозъка … страх като от радиация… страх от Божия гняв…
регистрация 2: страх да не ме убият веднага… чувал съм хиляди истории на намушкани и обрани (и наебани) клиенти… хубава работа - плащаш да чукаш, пък те изнасилват… мисълта, че съм “клиент” малко успокоява…
протичане: Въпреки всичко и тя и аз се притесняваме. Тя се казва Ани. Всички проститутки се казват Ани. Или поне повечето. Хубава е. Случката, която ни предстои не е нормална. За секунда ставам феминист. Несправедливо е, че Ани е спала с хиляди мъже. Ани е чудесна дупка в оградата, покрай която минават Ходещите Пениси. А Ходещите Пениси си приличат. Те обичат да се завират по дупките, да се оглеждат, да плювват през зъби. И да се изхлузват. Отвъд тази ограда няма нищо за гледане.
Тя се къпе. Подмиването е ритуал, който те, проститутките, изпълняват заради Хигиената. Хигиената тук звучи като митологично чудовище. Хигиена! - в този апартамент от тъмните му ъгли всеки миг ще изскочи огромна крастава кучешка глава, ще ме захапе без да къса и ще диша през зъби. Хигиена сигурно е името на огромна дебела жена, която обича AC/DC. Хигиена - нещо женско, което виси като нишка слуз в ъгъла на Живота… Хигиена, Хигиена…
регистрация 3: смрад… сладникава смрад…разбирам на какво мирише чак когато свикна с нея… Не мирише на лошо - мирише на необичайна смесица от сперма и аеробион… много сперма и много аеробион.
протичане: Надзъртам да я видя какво прави в банята. Това е точно обратното на филмовата сцена. Добре дошли на Земята! Тя се опитва да се подмие по един особено сгънат начин, сякаш иска да надзърне във всичките си кухини. Леко и сподавено охка. Спотайвам се озадачен и нездраво любопитен, все по-загрижен за телесното си и душевно здраве. Докато се мие я боли. Представяш ли си какво би могло да я боли?! Онова, което тя има между краката си сигурно вече е еволюирало от ебане и новото му име е Инфекция. Нещо на буци, неоформено, но пълно със живот и желание да пълзи…
Не е хубаво да ме види, че я наблюдавам. Правя се на пич, който я чака облечен, пиян и пушещ… Клиент, пич! Мисълта, че мога да бъда клиент, наистина развлича. Пием нещо. От чаши! Чашата е Мегалополисът на Миазмите в Страната на Бактериите. Надявам се, че Алкохолът ще ги убие в стомаха ми… Сигурно си внушавам…
регистрация 4: идва ми идеята да не я чукам… мога да разговарям просто с нея, да направя репортаж като в ежедневник: кое колко струва и колко е тежка съдбата на кучката Ани, която се ебе за пари (но няма да мога да използвам думата “ебе”, която иначе в живия живот се чува от устите на примерно 6 милиона българи)… мога да се направя на състрадателен пред приятели, да разкажа Покъртителната История на Проститутката и да бъда Великия Ебач (в историята), който не чука с пари, а просто плаща репортажа си… мога да си говоря с нея до сутринта и да я накарам да престане с тоя занаят, защото… можеш ли наистина да бъдеш толкова голям чикиджия, а, карбовски?
протичане: Тя е проститутка. Аз съм клиент. Тя сега ще го духа, защото светът е такъв - нормален, недоебан свят, в който всичко е както трябва. Представяш ли си в един друг свят нещата да са наобратно - тя да ми плаща, а аз да я лижа цяла нощ за пари. Докато се обезводня…
Презерватив! Капута, кондома, гумата… две гуми, четири цола… Гуми с вериги за непроходими проходи, бронирани гуми за бойни машини, танкови вериги, въздушни въглавници! Ужасът, че препуциумът ми ще се опре в нея отвътре (и отвънка!) ми пречи на ерекцията, докато се превърне в смъртен ужас. Но пък смъртният ужас, от своя страна, води до чудесна премортална ерекция…
Оле, Боже… не споменавай напразно името Божие! Тя умее да слага презерватива с уста! Ако някой ден реша да направя впечатление на мъж, трябва да го науча и аз! За момент, когато слага презерватива в устата си и леко всмуква навътре, Ани прилича в лице на надуваемите кукли от 50 долара със “о” там, където инженерът-пластик си е мислел, че трябва да бъдат едновременно устата, путката и задника. Това не ми го е правила нито една друга жена. Възхищението ми е искрено, а облекчението - съвсем човешко. Малко хора на този свят спестяват по такъв нежен начин вечните ми притеснения.
На минет като на минет. Циците й са кофти. Цици на порнозвезда, която никога не е била добра в кревата. Тя е професионалист - сумти и пъшка само толкова, колкото да й повярваш. Нито звук повече. Добра е, направо чудесно момиче. В главата ми обаче изплува профанската идея, че свирките, правени с любов, са по-добри. С любов и без два презерватива.
регистрация 5: идва ми една увереност, че ще ми се размине… сигурно е от алкохола… увереност, че Божият гняв, Болестите и Греха ще ме подминат, това, че плащам на жена, за да чукам… Просто ми се доебава все повече и повече…
протичане: Не съм ли малко скован? Естествено ли се държа? През цялото време не се отпускам с идиотската цел да разбера какво точно я болеше, докато се миеше. Между краката тази жена изглежда като всяка друга. Някой женски гениталии дори са красиви. Не знам защо, но нейните външни полови органи ми се струват твърде големи. И сякаш по вътрешната страна на бедрата висят надписи от типа: “Жоро беше ТУКА 1996!…”
Изведнъж я питам с колко мъже е спала… Ани ме гледа тихо, неразбиращо… Проклетата журналистика винаги обърква отношенията между хората. Махам с ръка, няма значение, стягам се и почвам да я чукам. Ако толкова обичаш статистиката, карбовски - просто си сложи фанелка с трицифрен номер на гърба…
регистрация 6: Обаче нея нещо я боли! Аз я чукам, но и съседите могат да разберат - нещо долу обилно я боли. Спирам. Питам я какво става. Тя накрая се отпуска. Разбирам колко много мъка има на този свят. И как тя често те среща.
протичане: Ани има четири шева на вагината си. Преди седмица е родила. Още не са махнали конците. Показва ми млякото си. Бебето е някъде. Ани не страда, просто моли да не го правим повече. Имаме технически проблем - разкъсана путка, съшита с бели конци.
Ставам й симпатичен. Ани се опитва да ми направи още една свирка, но не става. Прави ми комплимент: “Имаш спортен кур…” казва. Вече сме приятели. Стари приятели. Питам я защо работи, след като скоро е раждала… Няма значение, мислех, че вече мога да почна, казва тя.
регистрация 7: сигурен съм, че това са го усещали всички мъже, ползващи проститутки… в един момент по глупашки ми се приисква да я закрилям… за малко се чувствам като в лош филм, в който аз съм главният герой и живея с проститутка, от която даже имам и деца… желание да се посветя на нищите, падналите в калта и несполучилите… отъждестявам се с човек, който може да помогне… но на кого, и как, и има ли защо… всъщност ми се приисква докато я чукам и на нея да й е поне малко хубаво… другото са глупости.
протичане: Вече ми се ще да си ходя. Обаче имам още десет минути. Пушим, а времето минава. Накрая й казвам нещо сложно - опитвам се тя, Ани проститутката, да ме запомни. Казвам й, че всичко това е един скучен пейзаж, в който нещата имат неправилна форма. Тя казва “Не знам”. Моят час е изтекъл.
Прибирам се нанякъде със същото такси, с което съм дошъл. Питам бакшиша дали някога е чукал Ани. Чукал я е.
регистрация 8: на сутринта, когато главата ме отпуска, разбирам какво ми е липсвало през цялото време… музика. Истинска филмова музика.
За да внушава силно, че нещата са истински

МАРТИН КАРБОВСКИ

h1

жена в магазин за авточасти

февруари 9, 2007

Вечер, след края на работния ден. Магазин за авточасти. Само един продавач и опашка от около 10 човека. Продавачът работи доста добре, но опашката все пак се движи бавно - докато продавачът намери частта в каталога, докато провери в компютъра, туй - онуй…. Цялата опашка е малко напрегната, защото си губи времето. Би било добре за 5 минути да купят каквото им трябва и да си ходят…. Опашката се състои от мъже, с изключение на една девойка.
Девойката:
- Трябват ми спирачни накладки!
Продавача:
- За каква кола?
Девойката:
- За мойта!
Продавача:
- ?!!!!!
Опашката е отчаяна, разбират че това ще продължи дълго…. Продавачът:
- Марка?
Девойката:
- ??!!!!!
Продавачът:
- Как се казва?!
Девойката:
- Фолксваген!
Продавачът:
- Модел?
Девойката:
- ???!!!!
Продавачът:
- Отзад, на багажника, какво пише?
Девойката:
- А-А-А-АААА!! (пауза за размисъл) - “Роло”!!
Продавачът:
- ??!!!!
Опашката:
- ???!!!
Девойката:
- !!!!!!!!!!!!!!!!!
Продавачът и опашката се замислят какво е това “роло”.
Изведнъж, някой от опашката получава просветление:
- ПОЛО!!!!
Девойката:
- ?????????????
Продавачът:
- Уффффффффф!!
Опашката:
- Уф! Уф! Уф!
Продавачът:
- Година?
Девойката:
- 1978!
Продавачът:
- ???!!!
Опашката:
- ???!!!!
Всички са в шок, такава антика, а още се движи….
Продавачът нерешително прелиства каталога… Изведнъж някой от опашката
Хахахаха, хихихихи!!! (подавен смях), после по опашката с верижна реакция се чува хихикане…
Девойката (към опашката):
-????!!!!
Цялата опашка, вече дружно ХА-ХА-ХА!! Продавачът се откъсва от каталога. Тъпо гледа опашката, но и той загрява и почва да хихика. По-късно, потискайки смеха си:
- Година на производство на колата?!
Девойката:
- 1999.
Продавачът (ровейки се в каталога):
- Обем?
Опашката замира. Девойката (мислейки няколко секунди):
- На кое?
Опашката:
- ?!?!?!!?
Някой от опашката, на пода на магазина:
- НА БАГАЖНИКА, ХАХА - ОБЕМА НА БАГАЖНИКА!!!!
Опашката:
- ХА-ХА-ХА!!!
Девойката (много смутена):
- Не знам…
Половината опашка започва да се тресе в конвулсии. Продавачът:
- Дайте документите.
Девойката (дълго се рови в чантичката си) и вади ПАСПОРТ! Остатъците от опашката, в пристъпи на епилепсия, падат на земята. Най-слабите вече ги доубиват, за да не се мъчат. Около отдела се събира тълпа. Продавачът (червен от сдържания смях):
- Документите на КОЛАТА!!
Девойката (червена като продавача, но по други причини), изсипва съдържанието на чантичката си на рафта, продавача лови оттам свидетелството за регистрация, започва да търси по каталога накладки. Пауза. Народът от опашката постепенно се успокоява. Връща се в строя, чува се рядко, самотно хихикане.
Продавача:
- Имаме Lucas.
Девойката:
- Това какво е - модел?
Някой от опашката, (задавяйки остатъци от хихикане):
- Не - това е марка!
Девойката:
- ?!!!!!!!!! (явно се чувства тъпо)… А други имате ли?
Продавачът:
- Имаме Ferоdo, Ate.
Девойката:
- А задни?
Продавачът:
- Имаме и задни.
Девойката:
- Какви?
Продавачът:
- Същите.
Девойката (след дълъг размисъл):
- Не искам!
Продавачът:
- Какво не искате?
Девойкатапочервеняла като рак, почти крещейки, и вече достигайки до писък):
- НИЩО НЕ ИСКАМ!!!!!!
(бързо събира нещата си от рафта и си тръгва)
Опашката:
- !!!!!???
Продавачът:
- ?!?!?!?!?!?!?…. (пауза) - хм.. !! .. следващият!!

h1

Какво знаят мъжете за жените?

февруари 9, 2007

Автор:Dada_Cifu (и си е прав човека)

1. Имат женски полови органи (т.нар. Путки). За разлика от мъжете, които СА такива, жените просто ги имат.

2. Имат задници. Нещо, на което трябва да се обърне особено внимание.

3. Не всички, но голяма част, имат и усти с най-различни приложения например: Ядене, Говорене, спане, Говорене, духане, Говорене, дишане (равносилно на Говорене). В изключително редки случаи устите се използват за говорене и то само, ако е останало свободно време от останалите неща на първо място, сред които - ГОВОРЕНЕ. Любопитното е, че най-често въобще нямат какво да кажат.

4. Имат крака. В 90% от случаите мислят именно с тях. Например, много по-лесно е да обиколят всички магазини за една чанта, само за да са сигурни, че няма да я намерят някъде другаде с една финтифлюшка повече или с 50 стотинки по-малко. При мутресите се забелязва прогресивно затъпяване, именно, поради прекомерната употреба на автомобили, които пречат на нормалното развитие на краката им.

5. Имат уши. Женските уши са пряко подчинени на женските усти. Жените не чуват нищо, когато, което и да е, от приложенията на устите е в действие. В останалите моменти чуват избирателно…

6. Интелекта е на много ниска почит при повечето жени. За това те, сякаш естествено, се стремят към тотална инволюция на краката си в полза на колкото е възможно по-нови и по-скъпи автомобили, дрехи и т.н. Крайната фаза настъпва, когато започнат да се возят в С-classи (или съответния турбо-модел за годината). Тогава вече нямат координацията да си вържат обувките. Страшно няма. В последно време на пазара намаляват дамските обувки с връзки. Това се slucvа поради рязкото затъпяване на жените и чувствителното забогатяване на мъжете им.

7. Имат очи. Подобно на ушите и очите са с избирателна пропускливост. Служат основно за да - преценят годината на мерцедеса, годината на производство и срока на годност на потенциалния съпруг, дебелината на портфейла, големината на апартамента и на последно място големината и посоката на тоягата. В друг аспект очите имат основната функция да: преценят колко по-грозна е нейната приятелка, колко по-бедна е тя, колко по-тъпа е, което обаче се потвърждава от визуални наблюдения - \”Тая патица се е хванала с един без мерцедес - колко е тъпа само\”… Неизбежно е да кажем, че всички тези процеси се извършват в очите на жените, защото доказателствата за присъствието на мозък и до днес са неубедителни.

8. Имат непоклатима ценностна система. Отлично оценяват всичко, що е материално, като започнем от \”реалната\” цена на тез обувки - та до стойността на колата, костюма и т.н. Интересното е, че ценностната система, в своята непоклатимост, лесно се поклаща тотално на emoziонална база. Така може да бъдат дадени баснословни суми за три каишки и подметка, които обаче са мноу модни и шик… Понякога много се връзват с чантичката им, но за съжаление това се slucvа рядко, защото тук до голяма степен се изявява и афинитета към тоталната кичария. Той се проявява именно в това да бъде купен най-големия (и, разбира се, най-скъпия) боклук. Колкото е по-кичарски, грозен, недомислен и недоизпипан, толкова повече пари се дават за него…

9. НЕ всички имат цици, но пластичната хирургия оправя всичко.

10. НЕ НА ПОСЛЕДНО МЯСТО ИМАТ СЕРИОЗЕН КОМПЛЕКС ЗА МАЛОЦЕННОСТ СПРЯМО МЪЖЕТЕ И БРУТАЛНА НЕСИГУРНОСТ В СЕБЕ СИ. ВИНАГИ СА НЕРАЗБРАНИ, НЕОЦЕНЕНИ, ПРЕНЕБРЕГНАТИ, ДЕБЕЛИ, СЛАБИ, С МАЛКИ ГЪРДИ, С ГОЛЕМИ ГЪРДИ, С РАЗПЛЯКАН ЗАДНИК, БЕЗ РАЗПЛЯКАН ЗАДНИК И Т.Н. МЪЖЕТЕ НЕ ГИ РАЗБИРАТ, ПРИЯТЕЛКИТЕ НЕ ГИ РАЗБИРАТ (ВИЖ ТОЧКА 7).

\”МЪЖЕТЕ НЕ СА ПО-ДОБРИ ОТ ТЯХ\” И ТОВА ТРЯБВА ДА СЕ ПОТВЪРЖДАВА НЕПРЕКЪСНАТО, ЗАЩОТО АКО ГИ ОСТАВИМ В РЕАЛНОСТТА, ТАЗИ ЛЪЖА ЩЕ СЕ РАЗПАДНЕ НА ПУХ И ПРАХ. НАКРАЯ ОТНОВО СЕ ИЗПРАВЯТ ПРЕД ПОКОЛЕНИЯТА ДОМАКИНИ ПРЕДИ ТЯХ И ТАЗИ ГЛЕДКА ГИ ИЗБИВА ОБРАТНО В БОРБА ЗА РАВЕНСТВО МЕЖДУ ПОЛОВЕТЕ, ВЪПРЕКИ, ЧЕ ВИНАГИ СЕ ПИТА \”КОЙ Е ПО-… \” МЪЖЕТЕ ИЛИ ЖЕНИТЕ, НО НИКОГА НЕ СЕ ГОВОРИ ЗА РАВЕНСТВО…

h1

Godzilla

февруари 4, 2007
Не спирайте! Никога не спирайте да го правите! В този неприемлив свят има само едно безплатно удоволствие, само един безплатен обяд - това са жените, които все още ви намират привлекателен. Ако отворите обаче хербария, ще видите, че сте любимец на Гаврора, богинята на гаврите. Жените, които все още ви намират привлекателен, са грозни като Смъртта, досадни като живота и нелюбезни като всички останали жени. И това е нормално, защото и в най-красивата Спяща красавица дреме Годзила - достатъчно е само да я целунете, обичате, да се ожените за нея и да й направите няколко деца. През тези четири етапа жената е като ларва. Първо какавидира - и точно когато очаквате из пашкула да изскочи пеперуда, оттам със слуз се измъква нещо средно между Пришълеца, Денят на независимостта и Марсиански атаки. Нея наистина я води съдбата, и ако не й направите път (на Годзилата), тя ще си го разчисти. И, тъжно ми е дори да го кажа - ще се ожени за вас. Вашият избор: просто я оставете да ви подмине.
Но днес не става дума за вашата лична Годзила, която така или иначе ще ви изненада по трасето на Житейския Лабиринт и най-вероятно всяка вечер ще ви гледа с онова незабравимо око. Става дума за Годзилата като явление в живота. За нея се носят легенди, пишат се стихове и графити. Като тези, събрани от творчески колектив от град Годз, Източна Полша:
Годзила - Жената като екзистенциален таскебап,
като двестакиловолтова атомна бомба в главата ви,
жена като житейски протектор,
жена като мобифон,
като Моби Дик,
като тристакилограмов психологически бик,
полегнал в мозъчните ви гънки.
Жена като литър ракия
за двама умрели от жажда в пустинята,
жена като ядрен мораториум
и като оратория.
Годзила - нещо свръхгрозно и дебело,
което излиза от морето
и ви се нахвърля смело -
на теб и на твойте приятели.

Съвременната наука обособява няколко вида годзили.
1. Годзили по време: за една нощ, за седмица, за гадже и за съпруга;
2. Годзили по пространство: дебели Годзили, Годзили сухари и кощрамби;
3. Годзили по окраска: руси Годзили, черни Годзили и мимикриращи Годзили, които се наричат още “тъпи по характер Годзили”
Някои научни аспекти при Годзилата са изключително интересни. В Обществото тя изпълнява санитарни функции, така както хищниците са санитари в природата и изяждат всички куци, кьорави и сакати животни с цел подобряване на естествения подбор. Същата чистка се наблюдава и в Обществото - има обществен подбор на мъжки индивиди и той се реализира изключително от Годзилите. Основният научен въпрос в началото на 90-те години бе “кое прави Годзилата така напориста и сексуално настроена към мъжете, за разлика от красивата жена?”
Допреди време се смяташе, че Годзилата има повишено сексуално желание поради някои морфологични белези като:
- интермамилно окосмяване (известно и като “косми между циците”)
- хемороиди (пазени в дълбока тайна, откриват се само при покана за анална проява)
- изключително наличие на тлъстини,
- наличие на нос (тип “клюн” или “грюн”)
- липса на добре оформени гърди (тип “пълни с вода” и тип “уши на кокер-шпаньол”)
- липса на каквито и да било гърди
- липса на акъл
Последните научни изследвания в тази насока опровергаха тази теория. Годзилата има сексуално влечение не заради гореизброените си дефекти, а поради причини от класово-обществен характер. Руски екип на заводите ЗИЛ доскоро изследваше Относителността при Годзила. Изследването имаше за цел да докаже, че една Годзила не е толкова грозна, ако има добра душа и сърце. Вместо това, експериментите в заводите ЗИЛ доказаха сензационното твърдение:
“Не че на Годзилите им се чука много - по-скоро на красивите жени не им се чука с вас.” (твърдение на ЗИЛ)
Междувременно и успоредно с тези открития, германски учени от института “Фикенберг” установиха по лабораторен път нещо наистина обезпокояващо - Годзилата се привързва изключително лесно. До същия извод достигна и у нас научният институт по растителна защита “Пушкаров”, който работи в момента към военно-промишления комплекс и произвежда пушки за Годзила - балкански тип. По кабинетите на нашия институт и досега могат да се видят табелки в същия смисъл: “Не пускайте Годзилите под одъра, защото те ще се качат на одъра!”
Сериозно погледнато, Годзилата като всички се нуждае от топлина и уют, от добра дума и мъжка закрила. И освирепява, като разбере, че връзката ви с нея е била случайност, грешка или просто сте експериментирали. Екпериментът обикновено се изразява в орезиляване пред приятели с новата си Годзилка и огодзиляване във вашия секс. Единствения начин Годзилата да не ви разкъса при раздяла, е да помолите някой приятел да й обърне внимание и тя да се привърже към него.
Американската школа в годзилогията е създадена по други стандарти и американският институт по УНГ ( Усъвършенстване На Годзилъри - гледачи на Годзили) разработва проблема от една друга страна. Другата страна са красивите жени - американците обучават своите годзилъри върху красиви жени, защото който може да се справи с една дузина красиви жени, той вече е готов за срещата си с непълнолетна Годзила. Американската школа твърди, че и красивите жени, и Годзилите имат еднакво желание за секс, обаче красивите жени се правят на луди, за да не ги вземат за Годзили, или още по-лошо - за курви. Тяхната трактовка заслужава внимание, защото при експериментите навсякъде се забелязва, че ако на една красива жена не й се отдава достатъчна доза мъжко внимание, тя започва да нервничи и да се държи като Годзила. В това се състои и шовинистичната постановка на американските учени Уомън и Бед:
“За да свалиш красива жена, дръж се с нея естествено - като с Годзила”
Към това твърдение обаче се добавя и поправката на непризнатия съветския учен на 70-те К.У.Ртропович -
(поправка за броя на свалячите на К.У.Ртропович към Уомън и Бед)
“Ако се държиш с красива жена като с Годзила, винаги някой наоколо ще се направи на мъж и ще те набие”
и съответно симетричната поправка на чеха-сексолог Иржи Плиска:
“Ако се държиш с Годзила като с красива жена, винаги се намират приятели, които да те набият, за да изтрезнееш.”
Именно чешката школа в годзилогията, както и скандинавската за първи път формулираха релацията

Алкохол + Годзила = Нелош секс + Лек срам

Интересно е, че това уравнение няма нищо общо с американското математическо изражение за алкохола и Годзила. По горното равенство е заменено от група холувидски самозванци (от Холувид, Небраска, където има най-много американски годзили на глава от населението) с една неиздържана математическа теорема:

GODZILLA = С2Н5ОН+WC(USA),
която не може да заблуди никого, защото сложната формула бе разпозната от наши учени като формула на етиловия алкохол; другото събираемо при всички случаи не означава нещо свежо, а просто американски кенеф или такъв, над който се развява американско знаме. С тази си невярна постановка американските учени от Холувид искат да покажат, че обикновеният американец, като срещне Годзила, пие от мъка и повръща. Което статистически не е вярно - руската научна мисъл отдавна доказа, че колкото по-хубави са Холувидските актриси, толкова повече обикновеният американец чука местните си Годзили. Дори ги обяздва и си организира състезания с тях.
Макар и математически, двете формули показват отношението към Годзилите в западното и източното полукълбо. В чешката формула си личи славянското начало и философския напън да приемем Годзилата такава каквато е, плюс много алкохол. Докато американците стигат до идеята да отрекат съществуването на Годзилата като житейска възможност и да ни внушат, че непременно жената до нас трябва да изглежда като Синди Крофърд или Хилъри Клинтън, която напоследък всички учени тайно наричат Годзилъри Клинтън.
Така в годзилогията в общи линии очертахме годзиления омагьосан кръг - досега нямаше международен консенсус по отношение отглеждането, класификацията на, и чифтосването с Годзили от страна на мъжката половина на човечеството. Рационалната школа на немците обаче, начело с Фикенберг и Карбовски (от полски произход), обяви наскоро Годзилите за познаваеми, формулира ги като незастрашен вид, а по въпроса за класификацията взе Соломоновско решение:
“Всички жени са Годзили в един етап от живота на мъжа.”
Класификацията по този начин породи спорове, но те бяха потушени веднага с три елементарни доказателства:
- Всички Годзили са жени.
- Рано или късно всяка жена се годзилизира.
- Жената е Годзила само по отношение на мъжа.
Окончателните спорове се решиха, когато бе проведен Годишния конгрес на годзилърите, под патронажа на първооткривателите на проблема - японеца-зоофил Който Го и индийския феминист Дзила. Там бе поискано от учения годзилог Фикенберг  да постулира понятието “жена”, което използва толкова често в научните си разработки. 
Той се справиха блестящо и всички делегати станаха на крака в признание на немската рационална мисъл.

Постулат на Фикенберг:
“Мастната тъкан около вагината се нарича “жена”.

Добавка към постулата на Дзила и Който Го:
“Годзила е нейно проявление, външно или вътрешно, в негативен за мъжа смисъл.”

Всички учени и гости на конгреса, от лирическата годзилена школа в Годз (Полша), от професорите-вагиналисти от заводите ЗИЛ (Русия), представителите на УНГ - Уоман & Бед, лично чехът Иржи Плиска и неостаряващия К.У.Ртропович в инвалидната си количка поздравиха учените за решението на проблема. А патроните Който Го и Дзила заявиха: “Така формулираната теза спомага за отпадането на ред проблеми в годзилогията, като част от общата сексология и войната между половете. Но пък поставя други проблеми. Един от тях са камъните и развалените яйца, с който ни замерят в момента ултра-левите феминистки от обединението “Годзила днес”! Така че нека да извикаме полиция…”

Всеки от нас е преживял в живота си много срещи от този вид - срещата с Годзила като ученик, като войник, като студент и като много пиян човек. Годзилата е предизвикателство на природата към човека, без което той не може и от което той няма да се откаже.
Сещам се за думите на най-стария потомствен годзилар в родната ми страна. Неговото име е Дядо Глиг - народен мъдрец, мислител и философ. Дядо Глиг може да ви разказва надълго и нашироко за местните годзили, за секса с тях, за това, че обичат да гнездят в големите градове, че има годзили с амбиции в изкуството, пресата, най-вече в телевизията и радиото. Завършвам с думите му, като послание към всички мъже, които ще приемат Годзила като своя съдба:
“И баба знае да чука хубави жени, ама я да ви видя когато са адски грозни…”

h1

ЦИЦЕОН

февруари 3, 2007

“Влагалището осигурява евакуацията
на менструалното течение, както и депонирането
на семенната течност в близост до маточното
отвърствие и съхраняването й върху невроговорящия епител на матката…”

из дефиниция за влагалище

Ура! Пост-модерното Общество най-сетне успя да дефинира всьо и вся! По-горната дефиниция за женски полов орган е върховното постижение на прогреса и знанието как стоят нещата на този свят. Също така донякъде това е и желанието на учените да облагородят представата на хората за обикновената путка.

Обаче между хилядите дефинирани понятия със сексуално, икономическо, политическо и философско значение дори татко Фройд не е успял да даде добро определение на едно тривиално човешко (мъжко) желание. Желанието да накараш двата бели гълъба да настръхнат, да бръкнеш в моминска пазва или както казват децата: да цомбиш женки.

Циците! Циците!

Ах, ангели са те! Големите или малки образувания мастна тъкан върху гръдния кош на жените са върховото постижение на хуманоидната програма: каквито и да са едни цици (освен ако не са нарязани на тънко) на мъжа му се ще да ги пипне. Ще му се да ги пипне, па макар и с научна цел. Ако мъжете решат да анализират поведението си, нека просто една сутрин се събудят и да се самонаблюдават. Ами първата работа на мъжа сутрин е да хване жената до себе си за циците! Може би прави това, за да може да я обърне към себе си по-лесно и да види с кого е спал снощи? Може би го прави случайно, само защото няма къде да си сложи ръцете? Може би това е обикновената сексуална Сутрешна Учтивост (СУ)? Не, това е импулс. Импулс предизвикан не само от проста инженерна ергономия. Дотолкова цицеалният магнетизъм е силен, че дори учените, замаяни от него, още не са успели да го дефинират.

за мъжете и циците

Основното желание на мъжете към циците е да ги стискат, след като им се нагледат. Тъпо е, обаче е точно така. Жените рядко изпитват подобно желание и си струва да съжаляват за това. Когато обаче един мъж стане близък с една жена, тя подсъзнателно прехвърля желанието за стискане върху неговите пъпки и черни точки. Ако надмогнете отвращението си по най-суров начин ще отбележите, че приликата на някои циреи, с някои видове малки цици е поразителна. За големите цици пък да не говорим - винаги, когато се е налагало да стискам големи цици ме е било страх да не се пукнат и от тях да не потече гной.

Въпреки това мъжете са луди по циците. Колкото и да обясняваме, че това е първичното желание на мъжа да бозае - за всеки е ясно, че то не е всичко. Рационално погледнато функцията на циците при сексуален акт е нищожна - те не са направени да бъдат обладавани както повечето части на женското тяло. Ако някои иска да спори - нека знае, че за акробатичните турски изпълнения в порнофилмите се наемат специални каскадьори.

Циците явно имат друга функция. Те са морфологичен белег у жената, хормоналната тояга, която тя държи в ръцете си. И с която перфектно манипулира мъжкото съзнание. Просто ако една жени има хубави цици, тя трябва да ги постави на линията на погледа на мъжа и леко да ги движи. Така, по този способ тя може да отведе мъжа където си поиска, стига да не го разсейва и да му досажда с други неща освен с циците си.

Така е - покажи на един интелигентен мъж вагина - и той ще се обиди. “Аз да не съм за една вагина!” - ще каже интелигентният мъж. Но точно тази му реплика води до едно златно Женско Правило (ЖП):

Мъжът никога не е за една вагина. Обаче за две цици е готов на всичко.

Въобще - носете си новите цици, момичета.

за хомосексуалистите и циците

Всеки нормален хомосексуалист тайно съжалява, че неговият приятел няма цици. Но той лесно се примирява с това. Там е и разликата между нормалните хетеросексуални и нормалните хомосексуални мъже. Просто педалите разполагат с две нормални мозъчни полукълба в черепа си, докато на повечето обикновени мъже мозъчните цицекълба в главите им пречат на мисленето.

Хомосексуалистите винаги са се възхищавали от женската красота. Те ценят циците като неясен обект на желанието. Те се възхищават от това творение на Създателя, както се възхищават на художника-кубист, решил до премине към по-овални форми. Финесът и красотата на хомосексуалните отношения донякъде бива смущаван от грубото нахълтване на жени и цици в техния свят. Но хомосексуалистите са изключително адаптивни и под плясъка на хилядите чифтове женски млечни жлези - те няма да се изнервят. А напротив - ще изтанцуват още едно скерцо и ще се приберат в гримьорните си.

А животът наистина е жесток към тях. Жесток като виц - прибира се детенцето в къщи и пита:

- Вече съм на 16 години! Мога ли да нося сутиен?!

- Не! - отсича нежно майката - мисля, че за теб, Гошенце, още е рано!

Може би тези дни съвършеният сексуален обект изглежда като малка пластика на неизвестен художник, където върху идеалният женски торс не е поставена женска глава, а еректирал красив гръцки фалос. В стремежа на този фалос към небето и в желанието на обикновения мъж да докосне монументалността на циците се изразява цялата унисекс-философия на следващия век. Нейният лозунг е прост: “Дръж хуя за циците и не преставай да гледаш напред!”

за класификациите и циците

Семплираните периодични издания са пълни с картинки и описания на цици. Обикновено циците се представят като :

“големи” (Доли Партън),

“нескромни” (Памела Андерсън),

тип “отдавна непоругавани” (Адриана Скленарикова преди да се ожени за Карембьо),

тип “дълги” (дует Ритон),

“къси” (Росица Кирилова),

“дебели”, “тесни”, “високи” (Сашка Васева, Глория, Нона Йотова)

От снимките в пресата може да откриете и цици тип:

“дебел депутат” (фолк певеца Кондьо),

цици като марксизъм (Мадона),

цици като жалейка (Мила Йовович),

цици като обществена пейка (Аня Пенчева), и прочие.

Както и да класифицират циците обаче, съвременните вестникари винаги го правят по пространствен признак. Примерно, ако циците са 2D - веднага ги определят като тип “асансьорни бутони” или “уши на кокершпаньол”. При 3D циците нещата пак си остават простички: най-ценени са тези, които приличат на медицински топки пълни с вода.

Тези класификации са дълбоко погрешни и въпреки че продават добре вестникарска хартия, те карат читателите да изпаднат в заблуда. И да мразят жените си, защото нямат циците от пред-предпоследната страница на в. “Труд”

Общо взето, ако сте забелязали, медиите носят информация, тревожат ни или ни радват, но като че ли всичко това става някъде в междуцицното пространство по вестниците. Между големи и малки, облечени или голи цици човек все пак успява да прочете последните футболни новини, вестта за увеличаването на цигарите и след жълтата фланелка и обиколката на Франция веднага попада на какво?! На последната гръдна обиколка на фолк-звездата Сливия (тя има единствените големи цици на този свят, който наистина си струва да престискаш - просто така, като победа на поп-арта над поп-фолка).

Предполага се, че Вестникарският Актуален Цицеон (ВАЦ) е една своеобразна класация на очното плакнене. Предполага се, че това е и налагане на някакъв критерий за “хубави цици”. Но тази класация е неуспешна и неверна.

Неверна, защото умните хора знаят, че хубавите цици са времево понятие и нямат нищо общо с пространствените мерки. Хубавите цици са от 16 до 29 годишна възраст при всички жени и някои по-дебели мъже. Това е.

за индустрията и циците

Ако някой ден животът ми олющи и изрони същността си, аз ще поискам от съдбата да бъда собственик на малко предприятие за цицехватки и цицедържачи. Защото техническият прогрес се измерва на три части:

- от надбедрената превръзка до корсажа

- от корсажа до сутиена

- от сутиена нататък

Забележете, че най-тъмните времена на човечеството са били по времето на корсажа. След освобождаването на циците от банела-решетка започва и промишлената революция. Циците са знаме на прогресивното човечество (спомнете си Дьо Лакроа!). И прогресивното човечество отдавна е превърнало това знаме в индустрия. Няма филм без цици! Няма ре