Първа среща на погледите. Запознанство. Разсмиване. Очарование. Случайно докосване. Първи целувки. Предложение за края на вечерта. Тя приема. Таксиметровият апарат брои покачването на тестостерона и естрогена в мозъците им. Отиват на топло. Тя се съблича. Нищо особено - красива слаба жена с малки цици и изрязани бикини. На бикините й пише нещо, което е трудно да прочетеш в тъмното и без очила. Пише на английски: “другият ми любовник е звяр!”
Онова, което не знаете
за нея е, че тя наистина го прави. Тя чука едно животно и това животно не сте вие, макар близките често да ви наричат така. След адски много време разбирате, че това е нейният огромен мъжки английски дог. Нежностите, които тя и нейният дог си разменят - тези нежности никой никога няма да види и никой никога няма да разбере и коментира. Тези нежности и отношения винаги остават в графата на “Онова, Което Не Знаете”.
Това, че вие не знаете за него, не е причина сексът със животни да не съществува.
Това че вие не искате да знаете за него, е още една причина той да съществува.
В момента, в който изразът
“да си лягаш с кокошките”
престане да носи преносния си смисъл, а абсолютно точно назовава сексуалните предпочтания на индивида - тогава идва времето на голямото премълчаване. Голямото премълчаване, в което мълчат и човека, и кокошката. В момента в Белгия се водят три дела във всяко едно от които има по две обвинения: за педофилия и содомия (секс със животни). По обвиненията в содомия няма да бъдат изтърпявани наказания, защото кравите, овцете и козите не са субект на гражданското право и не могат да се явят в съда, за да свидетелстват, че са били изнасилени. Или обратното - да докажат доброволността на сексуалното начинание.
Така поставен, проблемът с правата на животните добива много по-голямо значение, отколкото проблемите, които се опитват да разрешат природозащитници и вегетарианци. Те казват: “Обичайте животните - не ги яжте!”
А би трябвало първата фаза на тяхното послание да бъде “Обичайте животните - не ги чукайте!”
любовта към животните
Тя е нещо особено и непонятно. Малките животни винаги предизвикват умиление и радост. Независимо колко са красиви обаче, след като пораснат, единственото атавистично желание на нормалния индивид е да ги изрита силно, за да не се пречкат наоколо. Пък и да се разбере все пак кой командва. Градският човек например рядко изпитва привличане към домашни животни, защото отношението му към тях е смесено със страх и любопитство - как е възможно да съществува такова творение като овцата например. Затова пък градският човек изпитва привъзаност към опитомените нефункционални любимци като кучето, котката и някои видове птици и риби.
Затова условно предпочитанията към животните се делят на два типа - рустикални и урбанистични, селски и градски.
Селският начин на живот е лишен от развлечения, пълен е с трудности и скука. Може би заради това във всяко село се разказва почти една и съща история.
Историята за любимата овца
Млад човек от пограничните села се жени щастливо за момиче, което не познава добре. През първата брачна нощ нещата не потръгнали, но булката не се притеснила - поради неосведоменост и липса на полова култура. Историята разказва, че на разсъмване тя се разбудила. Видяла, че мъжа й го няма в кревата, и излязла “по вънка” да го търси. Заварила го да лежи отмалял и с топъл блясък в очите при любимата му овца, за която се разбрало, че той има връзка с нея от много отдавна.
В тази история нездравото любопитство на нормалния хомо- и хетеросексуален човек задава няколко въпроса:
Дали овцата е прост заместител на неудовлетворените с жена мъжки желания или е предпочитание от личен характер?
Какво ли чувства овцата (в смисъла на защитата правата на животното: как може да се докаже, че акта е доброволен от нейна страна или това си е чисто изнасилване, в което жертвата няма човешки права, защото е животно)?
Какво ли е казала законната съпруга - свидетел на тази сцена (фактически става дума за изневяра, докато юридически тя е недоказуема, поради факта, че третият участник в любовния триъгълник е абсолютно безсловесен свидетел)?
Истината за селскостопанския секс е ужасна - наистина много хора на село по цял свят в ясно съзнание употребяват домашните животни със сексуална цел. Този секс не може да бъде дискутиран, поради една елементарна причина: той е толкова срамен, ненормален, върши се в адска самота, че дори хората, които го практикуват, го отричат (докато другите сексуални отклонения се имат за очарователни изключения). И когато този вид секс стане достояние на общественото внимание - зоофилът е завинаги изолиран и отхвърлен като индивид от обществото. А единственото, което му остава е да завърши земния си път в малка ферма за мляко, месо и субпродукти.
Ако се съди за предпочитанията на зоофилите те обръщат най-голямо внимание на дребния рогат добитък - кози и овце. Това е и класическия литературен образ на любителя на животните - сещате ли се за великия радичков образ Анани, който общувал с добитъка и хванал травиняци (кърлежи)?
Предполага се, че дребният рогат добитък е по-лесен за убеждаване, по-лесно се управлява и манипулира. Морфологично малките животни явно са за предпочитане и поради причината, че кравите и кобилите не са ергономични и удобни за човешките параметри.
Проблемът при селскостопанските птици е неразрешим - физиологията на птиците и човека не може да съвпадне по никакъв начин. Затова и лягането с кокошките си остава една неприятна шега и непостижима мечта на птицелюбите.
Последният въпрос, който се налага да си зададем в отношението си към зоофилите, е изключително труден. Предполага се, че обикновено животните, “който стават” са от най-добрата порода, в разцвета на силите си и оттам - те са и най-подходящи и за добив на месо. Погледнато от тази гледна точка зоофилите са и хладнокръвни убийци на любимите си същества - с един замах те се лишават от единствения свидетел на техните ненормални предпочитания. А след това го изяждат, с което унищожават всякакви улики и спомени за сексуалния акт.
Ето какво са зоофилите: те са и убийци, и смразяващи кръвта квази-канибали. Защото ако е разбираемо да обичаш една овца, вече на върха на цинизма тип безотпадъчна технология е другото: да я изядеш или да я затвориш в буркани.
Женски истории с коне
В онази част на мъжката сексуална фантастика, където вирее и нервно обикаля Вечно Незадоволената Жена, се разказва историята за жребеца и блондинката.
В дома на изключително богат мъж живее русата му жена, която като всички богати и зависими жени е нервна, капризна, незадоволима и леко оглупяла поради липсата на финансови ограничения. Разбира се, такава жена страда от две неща: лека форма на нимфомания и тежка на любов към конете. Грижейки се за тях, като всяка жена тя започнала да предявява предпочитания към скъпия арабски жребец (името му се пази в тайна). Нежните докосвания при разчесване и мирисът на парфюм и феромони по ненормален за конете начин са стимулирали мъжкото начало у него. И русокосата буржоазка забелязала, че жребецът й често се възбужда от нея. Един ден бясна на мъжа си, любовника си и мъжкото скудоумие на този свят, тя се осмелила да експериментира и започнала да докосва конските гениталии, които имали върху нея само едно отражение: страх, примесен с уважение. А страхът, примесен с уважение е около 77% от всяка любов - което и довело до сложен в самото си протичане квазисексуален акт. В него конят, изтръпнал, не смеел да мръдне. А русокосата жена по жалък и недостоен за мъжете начин се опитала да свърши търкайки се в мащабното оръдие на сексуалния конски труд. По думите на нейния градинар (винаги има свидетел градинар в такива истории) тя направо се наебала с арабския жребец на мъжа си. Което фактически е невъзможно отново поради несъвпадението в ергономията на първичните полови белези у човешката жена и мъжкия кон.
Легендите за коне и жени реално се подхранват най-вече от мъжете и самите жени. Досега не е известен случай, в който арабски жребец да се е хвалил за каквото и да е.
Несправедливостта в случая е, че когато жената употреби за своите съмнителни сексуални цели животно, това изключва акта на насилие върху самото животно. Просто се приема, че конят, щом е бил възбуден - значи е бил съгласен. Докато в релацията “мъж-овца”, всички радетели за правата на животните скачат и веднага твърдят че това е насилие над двукопитното. А би трябвало тези отношения да се разграничат и оценят умно и обективно от природозащитниците и вегетарианците. Но какво да се прави - така е винаги: докато вегетарианците се наумуват - зоофилите се налудуват.
Градският анимален сексуален живот
В града, ако човек търси да изчука що годе сносно куче, винаги може да го намери по градинките и парковете. Самите кучета са изключителни сексуални маниаци и досадни нахалници. Винаги съм се възмущавал от умилението, което предизвикват разгонените пудели у бабичките, и то при ситуация, която е извратена до немай къде: пуделите обикновено се опитват с невероятна страст да изчукат обувките на мирните граждани по градинските пейки. Ако не сте го знаели, вече трябва да ви е кофти: когато кучетата обгръщат краката ви и се тресат с леки пъшкания и оплезени езици - това не е желание за разходка. Това е любов в онзи смисъл, за който става дума в разговорите за кучки.
Секс с кучета и котки е и невинното почесване, попипване и търкане на домашния любимец. Познавам едно прекрасно момиче, което лично самозадоволява домашния си кокер-шпаньол. Едно заради хигиената, друго може би от ревност. За да не ходи кокера по женски кучета или както е справедливо да ги наречем - кучешки жени. Сексуалната симбиоза “момиче - кокер” е неосъзната, непредумишлена и непредубедена - те правят всичко това като част от превеликата игра на господарка и домашен любимец. Те не могат да бъдат коментирани и осъждани от когото и да било.
Друг е случаят, обаче, с насилието върху животно. В мъжките затвори у нас от поколение на поколение се предава един гнусен “пиниз”. Това е начинът, в който поради липса на жена, затворникът получава удовлетворение от малко коте. Това, което си мислите в момента е по-малко отвратително от истината: затворниците заливат пенисите си с мляко и карат малкото коте да смуче от тях. За целта предварително всичките му зъби се избиват. Това обрича бъдещата котка на сигурна, бавна и мъчителна смърт. Смърт от глад.
Ако в списъка на “онези неща, които не знаем” това вече ви идва много - можете да го забравите. Никога не съм бил защитник или любител на животните. Смятам лично, че Бриджит Бардо започна да защитава животните едва когато навлезе в климактериума и забогатя до степен отвъд филантропията. Но отношението към животните е лакмус за лицемерието на всяко едно общество. У нас да обичаме животните означава или да не ги ядем, или да ги оставим да се чукат колкото си искат. Или да бъдем като онзи ветеринар, който час по час бъркал под опашката на кравата с оправданието, че си е загубил вътре часовника.
А както и всичко останало - нещата в любовта към животните не са еднозначни.
Връзката между човека и животното има хиляди измерения и варианти - от безконтролното плодене на уличните псета, през необяснимата и неконтролируема възбуда на освирепял зоофил, до избиването на животни по време на лов.
В тия сложни отношения между хората и животните единственото, което ни остава е да завършим оптимистично и позитивно. Просто е хубаво животинският секс да си остане метафора. Не за друго, ами надписите по бикините, ако се разчетат буквално, могат да създадат проблеми и недоразумения. Просто ползвайте животните по предназначение.
Задушено, не задушевно.
