Малките статиики във вестниците

Заглеждали л и сте се в тях?В тези толкова не-сензационни новини?Там се крие истинският дух на нашето общество,нашето,българското.Крие се доста добре явно.Водещите заглавя тръбят за всичко останало,но не и за това,което е наистина важно.Парис Хилтън се била напила.Ху гивс а фък!?Парис Хилтън се напива всеки ден.Но не всеки ден се публикуват истории,като тази,която сега ще ви разкажа.Не е сензационна,не я знаете.Съмнявам се и да сте чували за нея.Мисля че дори не пишеше по вестниците за това.Разказаха ми го.един приятел,който е бил адвокат на подсъдимия.Естествено,поразкрасявам малко самата история.Но фактите,уверявам ви,са такива.

Един уморен,обикновен на вид човек е изправен пред съда.Прегърбен,стиснал главата си с ръце.Не смее да погледне съдебния състав.Той е убиец….

1986 година.Емилия се омъжва за 13 години по-възрастния от нея Алексей.Тя е още много млада и близките й не гледат с добро око на този брак,но любовта побеждава.системният побой започва няколко месеца след сватбата.Продължава и по време на бременността.Не спира и след раждането на детето.Надеждата,че присъствието на крехкото същество най-после ще успокои Алексей се оказват напразни-той става още по-тираничен и ревнив,с ярък афинитет към насилието.Годините минават,съседите често чуват гневни мъжки крясъце,последвани от женски и детски писъци,виждат синините по младата жена и детето.Междувременно Алексея пробада все повече.През 90-та година получава услвна присъда за нанесена телесна повреда над служител на МВР.После напуска работа,продава семейната гарсониера,прибира парите и се захваща с иманярство.Не се прибира с дни.Не проявява никаква грижа.Пропива се.Алкохолът го прави свръхагресивен.Постепенно започва да се държи неадекватно.Говори,че е Бог и следва всички да му се подчиняват.Твърди,че малкият му син е прероденият Христос.Заплашва,че подобно на Иван Грозни ще убие жена си и че както цар Борис  ослепил синът си,така и той има властта да ослепи своя.Започчва да се въоражава-ножове,отверки,шила,снабдява се и с четири огнестрелни оръжия.Три от тях,заедно с доста боеприпаси,слага в торба и я скрива на тавана в къщата на тъста си Иван.Без да обяснява какво има в нея,той забранява торбата да се пипа по какъвто и да било повод.Несвързаните монолози на религиозни теми стават ежедневие.Купува си кучешки нашийник и го носи на шията си,твърдейки,че е питбулът господен.Донася някаква дървена сопа-тоягата на Давид,после прашка-чатала на Давид.Състоянието му продължава да се влошава.Наред с традиционните побой,често започва да насочва към разтреперената си съпруга заредено оръжие,казвайки й,че един ден ще я убие и ще си вземе детето.заканва се,че ак осе обади в полицията ще требе и полицаи.Забранява в къщата му да идват родителите и братът на Емилия.веднъж,в пиянски пристъп,изпотрошава всички намиращи се в къщата мебели,голяма част от прозорците и електроуредите.Емилия бяга.Най-напред се приютява с детето при един от братята на Алексей,после отива при собствения си брат,без обаче да споделя станалото.След няколко дни съпругът й я принуждава да се върне.Кошмарът за младата жена и детето продължава.Каквото и да направи,все е грешка.Всеки нов ден е поредната среща с ужаса и юмруците на Алексей,който не щади сина си.Страхът й от него е толкова сковаващ,че не смее да предприеме каквото и да е.14,12,1997(датите и часовете не са точни,но са приблизителни)Родителите на Емилия посещават дома на зет си,виждат разрушенията и се ужасяват от поведението му.Той е превъзбуден,гневен и неадекватен.Твърди,че е Вълчан войвода,че ще намери голямо съкровище и ще изплати външния дълг на България.Ужасените хора не смеят да приберат дъщеря си от страх да не разярят допълнително разбеснелия се зет.Безсилни да направят каквото и да е,те се прибират в селото си,притеснени и уплашени за дъщеря си и внучето.16,12,1997-около 18 часа.алексей звъни на Емилия да приотви вечеря,защото ще короняса сина си.В последните дни той е невъзможно агресивен и налудничав.Ужасена,жената грабва детето(около десетгодишно) и побягва.Хваща влака и се скрива при роднини в Пловдив.17,12,1997-около 16 часа.Разяренията Алексей,комуто се наложило да вземе влак до близкото село и оттам да извърви пеша близо шест километра до къщата на тъст си,рита вратата.Крещи,че ако са скрили жена му,ще избие всички.Възрастните го канят да влезе и да се стопли,приготвят му вечеря.Алексей иска вино-сипват му.Той е крайно лабилен.Домакинята не издържа и побягва при свекървата си в близката къща.Братът на Иван,който минава случайно,поседява около половин час,слушайки как зетят говори,че е Господ и всички трябва да му се подчиняват,заканите му,че без да му мигне окото всички ще избие.Решава,че мъжът сигурносе дразни от него и си тръгва.Иван и Алексей остават сами…..

  делото се гледа от съда два поредни дни.Убиецът така и не може да вдигне натежалата  си от вина глава.При дадената му възможност за последна дума плаче като малко дете……

   Убиецът взима чука и нанася два силни удара по тила на жертвата.Обръща се  стои неподвижно така известно време,за да дойде на себе си.Когато отново поглежда към пострадалия,той е паднал по очи на масата.положението на тялото и шуртящата от главата кръв подсказват,че е мъртъв.В близост до него още стои парчето плат,изпод което се подава дръжката на пистолет.Когато обяснява защо е взел чука и го е сложил в кофата,с която е излязъл за дърва за печката,Иван казва:”Хем за кураж,хем да не съм с голи ръце,ако посегне…” .Алексей е абсолютно превъртял.Сипе закани.Внезапно става и отива на тавана,заявявайки,че ако някой е пипал торбата му,ще му строши ръцете.Уплашен,старецът излиза за дърва и чук.Влизайки,вижда зетят да разкъсва парче плат.На масата има кутия с патрони.Вижда и дръжката на пистолета.Стреснат,стопанинът удря ръката на зет си с длан.”Сега ще видиш ти какво ще ти направя”,рекъл Алексей,посягайки към дръжката на пистолета.”Реших,че съм свършиен и пред очите ми сякаш пелена падна”-изповядва се пред съда Иван.Останалото е ясно.Два силни удара с чук.”Целият ми живот мин през главата ми,парализирал се бях направо…”Старецът си поема дъф и се обажда на кмета,разказва какво е сторил,сяда в снега на двора и плачейки дочаква идването на полицаите.

 След като направи пълна преценка на събраните по делото доказателства и отчете,че са налице само смекчаващи вината обстоятелства и искрено разкаяние за стореното,съдът определи присъдата си-една година лишаване от свобода,което бе отложено с изпитателен срок от четири години.Убиецът осъдиха условно.

И това е всичко.Надявам се,с тази публикация привлякох вниманието ви.Да се вглеждате в някой по-дребни неща,и сами да отсъдите кое е вярно и кое не.Надявам се и че не съм бил особено циничен.това е една човешка трагедия,на фона на която моят цинизъм и хладнокръвие,и дори усещане за куулнес са крайно неподходящи.Но,помислете.Това се случва тук.това се случва при нас.ежедневно.Зората винаги е розова.Не ми се иска да има такива истории,но уви,те съществуват.Темида понякога плаче……

Ебати жегата.Ебати любовта.Ден7.

Дамуебамайката!Топло е.Даже много.Любов е,също много.хиляди и хиляди малки нищожни човечета пълзят,влачат се из улиците,топло им е и обичат.Обичат себе си,къщата си,живота си,човека до тях.И аз обичм.Но,при положение,че стоя на тъмно в два и половина сутринта,и пиша в блог,дали съм много щастлив?Дали щасстието ми не се държи само на пламъчето на цигарката,която сега пуша?Дамуебамайката.Не живеем правилно.Всички се занимават с глупости-новия Хари Потър(не бе, и аз съм фен,ама..),изпити(и съответните изпитни резултати),всякакви глупости.Но не обичат достатъчно.онзи ден попаднах на един материал,доста добър.но помня къде,не помня кой го беше публикувал и дали изобщо беше в блог.но беше ето това :

Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес.

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по­вече, но научаваме по-малко. Планираме по­вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване”.

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

Няма толкова добър материал просто.И не знам пича комик ли е бил,що ли,но евалата.Умее да пише.Аз съм безхаберник,обаче.не мога да пиша и не моа да чета.Едно нещо не мога да направя наистина добре.Не мога да направя едно момиче щастливо.но ми се иска.безкрайно много ми се иска.Иска ми се да й дам щастие,дори и да се крепи само на пламъчето на цигарата….

Аз съм блогър и терорист,чакам призовка

Уважаеми дами и господа от ГДБОП(може би трябва да кажа просто свине,ако съм ви обидил с дами и господа,съжалявам).Казвам се Добромир Радославов Добрев,на 17 години,от София.Блогър съм.В блога си призовавам всички,които милеят за родината си,да свалят шибаното правителство.Помагам на Ал Кайда,публикувайки текстове със скрит смисъл.Истината е,че аз съм най-опасният от всички благоръи,които публикуват в блогсферата.E-mail-а ми е razziell@gmail.com .Чакам призовка от вас да дойда в ченгеджийницата.Между другото съм и хакер.Помните ли когато сайта на президнеството беше хакнат,а отпред се мъдреше свастика?Е,аз го направих.занимавам се и с футболно хулиганство.Не го описвам в блога си,но е така.От Левски съм(да се свети името му!) ,бил съм се с доста чорбета.Ако някой се е оплакъл,можете да ми го лепнете.Всъщност,уважаеми прасета,искам да направя едно уточнение за нас блогърите като цяло-ние сме опасни люде.Самия факт че аз,както и много други хора ПО ЦЕЛИЯ ШИБАН СВЯТ пишем по блогове е едно много,ах,МНОГО голямо престъпление.Ако желаете да ме арестувате или да ме викнете в оня бардак,който вие наричате районно(терористи да го гръмнат дано),моля заповядайте.Приятен ден,и се пазете,че не знаете откъде може да изкочи някой зъл блогър с два пистолета в ръцете и да започне да раздава джъстис…..

На топло!?

Ебати ташака.Арестували са някакви студентчета за кражба на 68 сладоледа.И са ги осъдили на три месеца затвор и три години условно.Сериозно престъпление си е това.Да краднеш сладолед.И как са ги хванали?сигурно са гледали пръстовите отпечатъци по фризера.И подобна присъда за сладоледи?Странно.А пък много хора има,които крадат по милиони лева(че и евро),ама тях никой не ги арестува.Има нещо тотално извратено в нашата държава.За кражба на сладолед ти дават присъда,за кражба на,примерно,20 милиона лева от еврофондове даже те закрилят.Това не знам къде другаде може да се случи.Простичката сметка от цялата работа е,че трябва да си ебати мошеника за да те арестуват.Навсякъде ченгетата се стараят да арестуват големите престъпници,тук няма такова нещо.Ако се чуе,че си откраднал милионче или нещо такова,получаваш шибана закрила от тях.Това е смешно.Смешно и жалко.И не ми казвайте в коментарите(ако въобще някой тръгне да коментира),че  не са виновни ушевите.Виновни са.Все по-жалки ставаме ние българите и това е…..