Безименната публикация
ноември 25, 2007Сега се замислих над нещо.когато си ходите по улиците,заглеждате ли се в хората,минаващи покрай вас?а виждате ли?онези създания,наречени клошари.тези,които са преебани от съдбата.който нямат дом,нямат кауза за която да умрат,нямат нищо.А говорили ли сте си с такива?Когато са трезвени,имам предвид.защото за тях алкохола е единствения Бог,а парите са неговия храм.те не пият,защото искат.те пият,защото трябва.Пият защото им е студено,примерно.или защото знаят,че ако не се напият,ще сънуват ОНЗИ живот.онзи другия бе,как коя онзи?онзи в който никой не ги гледа накриво,онзи в който когато се качат в някой автобус никой не ги псува,онзи в който се къпят доста по често от два пъти годишно.Онзи в който не са отритнати от обществото.и знаете ли какво ще ви кажат клошарите?ще ви разкажат как някога са имали настояще и бъдеще,а сега имат само минало.Ще ви разкажат за жените си,който някога ги е имало,но вече ги няма.тъжната история как млад,умен и работещ мъж се е влюбил в жена,но той по едно време останал само умен.И оттогава и НЕЯ я няма.Жената на живота им.ще ви разкажат за това кой върти света,а именно-трите П-та.Пари,путки ,политика.и вие ще седнете да изпиете по една ракия с тях,просто за да видите какво е.Клошарите,ах,клошарите.те проклинат днешното правителство,заради което нямат работа,и проклинат комунистите,за това че са ги карали да работят.И знаете ли какво-повечето от тези социални отпадъци са сираци.както е казал поето-не са познали майчина ласка и бащинска прегръдка(или нещо такова беше казал поета,не помня точно).И се замислете-колко от сегашните деца,които са в домове,ще станат накрая просяци?няма да ги смятам в проценти,това е глупаво.Но са доста.обществото ни е такова,тъпо.и затъпяло.защото не даваме равен шанс на тези деца.На тези българчета(е,има и доста циганчета,ама айде сега,за хора говорим,не за цигани).Те са бъдещата работна сила на България.И когато на България й писне от тях,тях ще ги захвърли.И тя няма да имат какво друго да правят.И ще станат мръсни,вмирисани алкохолици без нищо.Точно като тези,който виждате всеки ден.те нямат имена.няма ДОРИ имена.Просто са онова нежелано присъствие в края на градинката докато си пиеш бирата,онези от които се страхуваш да не вземат да те убият\ограбят\изнасилят.Дайте им шанс.Покажете им,че могат да бъдат хора.И те,и вие.
(прочее,ебати социалната статийка стана,не сиках така,ама кво да се прави…)
Винаги съм се мислел за нещо повече от останалите.винаги съм мислел,че аз ще съм този който ще положи основите на нещо ново,на нещо значимо.За съжаление мечтите ми,амбициите ми почнаха да се разпадат на мънички електрончета,сякаш свързващата ги сила вече си е отишла безвъзвратно.Чувствам,че вече не знам нищо.чувствам се изгубен.Някъде в превода,ай гес.Оставали ли сте дълго време сами?Аз съм.и тогава съм осъзнавал нещата.За всичко едва ли,но поне за важните неща.В момента,както така поетично споделих в началото,стоя пред компютъра и се чудя каква глупост да напиша,за да си излея душата.Може би се обажда чувството ми за малоценност.Може би усещам,че нямам приятели,нямам нищо и никого на който\които да се опра.Родителите ми или гаджето ми?Родителите ми ги ебе за мен.Повтарят ми едни и същи неща от пет години насам,знам наизуст всичко което ще кажат,а то се обобщава в следното-Учи,иначе ще си преебеш живота.миналата година учих.имах отлични оценки.но лекциите продължаваха.И съм сигурен,че никога няма да съм достатъчно добър за тях.винаги ще си мислят,че съм малчуган,който не може да се оправя сам.Гаджето ми?да,аз я обичам.обичам я страстно и могъщо,никога не съм обичал друг така.Но имам чувството(ах,аз с моите чувства),че не си пренадлежим.И то не заради друго,а заради финансите.Тя има достатъчно пари,че да си живее,аз…ами тежко е положението в родината ни,казвам ви.Хубаво е да имаш някой до себе си.Но точно поради тази финансова отдалаченост,аз не я усещам близка,толкова близка,че да я допусна до мен.Гледали ли сте “Добрият Уил Хънтинг” ?Там Робин Уилямс казваше,че всеки един от нас си има една тъмна малка стаичка,в която не допуска никой.Тя,мисля,ме допусна до своята.Аз не съм я допуснал до моята.Тя ще ме нарани безкрайно много,ако се раздели с мен.Сигурен съм.И също така съм сигурен,че след нея вече няма да имам връзки.Тя е човека,който е най-близо до мен.Но не е изцяло близо,не е в мен,това се опитвам да ви кажа.Мисля,че животът е една шибана малка неблагодарна кучка,която ни преебава наред.Към мен явно храни някаква особена неприязъм обаче….Който и да си ти,четейки това,благодаря ти.Благодаря ти,че проникна в една малка частчка от мен и прочете горните глупости.