Нямам какво да кажа

Ами така си е.Нищо интересно не измислям.Утре,вдругиден,ще пиша нещо.

Коледната публикация

Весела Коледа.Колкото и голяма непрязъм да изпитвам към празника,съм длжен да ви го честитя.И,още нещо,колкото и изтъркано да звучи-на Коледа стават чудеса.Днес повярвах.Весела Коледа,приятели мой.

Who hate Christmas?

Кажете си!Аз примерно не харесвам Коледа и не се срамувам да го призная.Много хайп,много нещо..

Абитуриенско

Камбанният звън се разнася почти видимо из целия град,а той самият сякаш се е превърнал само за една нощ в огромна едно-милионна цветна градина.Рано сутринта на 15-ти септември гъмжи от корделки,плитчици,опашчици,лачени обувки,нови дрешки,гербери,рози,карамфили,панделки и целофани.Венци окичват входовете на училищата.Малките ученици пристъпват със страхопочитание,големите-с досада,но всички прекрачват прага-кой съ въпроса”Какво ли ме очаква”,кой с мисълта”Пак се почва…”.Да,предстои още една дълга,дълга учебна година.Радостене или тъжен,фактът си е факт.Започва новата учебна година.За някои тя ще е последна,”Ура,четито деца”.След това животът ще ги поеме,ще им забие грубо няколко шамара,ще разкъса грубо нежната,девствена ципа на розовогъзите им идеали и ще ги захвърли в ъгъла треперещи,кървящи в сърцата си,уплашени и депресирани.”Браво,така и трябва да бъде.”.Това е неделима част от съзряването.Гъвкавите,адаптивните,силните ще се освестят и ще се изправят по-силни от преди.За д араздават на свой ред шамари.Останалите ще изживеят живота си с прегърбено,скършено самочувствие.Последната учебна година и това,което е отвъд-това е,за което си мисля.Готови ли сме,приятели мои?ние,които за последен път чествахме първия учебен ден?Знаем ли?За шока.За сивотата отвъд.За това как боли споменът за ежедневието,което след години ще определяме като”златните години”…..
[...Абитуриенската вечер е дошла и си е отишла...]

Еуфорията,примесена с бегли нюанси на тъга за дена затворена страница в живота и неведение за всичко,което следва оттук нататък е отшумяла.останала е само тъгата.”Какво да правя сега?”-седиш безидейно и чувстваш как студената празнина в душата ти мърда гладно и иска да расте.Доскоро е имало какво да я запълва,но сега….Хм,свободен си,волен като птичка-защо ли не си щастлив?Звъниш на приятели,повечето не ги намираш,останалите звучат вяло,апатично.И те се чудят,и те не знаят какво да правят със свободата си.Объркани са.Не знаят и докога ще я имат.Къде отиде жизнеността им?Дали изведнъж някой бръкна и отне живеца им или просто са уплашени?Дали не порастнаха за няколко дни?.”Какво да правя?” се възправя като великан,като непреодолима за мислите ти преграда,като хищник,който те дебне,но когото не виждаш.Не може да се бездейства,досега никога не ти се е случвало.Не си учил уроците,бягал си от час,мразил си училището,отбягвал си колкото се може повече ангажираността си към него,търсел си всяка пролука,за да се отдадеш на забавления или мързел.Но него го е имало.Било е там,като тревожна камбанка,която тормози мислите ти.Било ти е задължение,нещо което е запълвало дните ти,като болен зъб,който не те оставя да се чувстваш мъртъв,защото боли.Приемал си задълженията си повече като задължения към родителите си,към установените порядки,към някаква призрачна даденост,която е постановила,че така трябва да бъде.Никога не си разбирал това,за което сега си даваш ясна сметка-те са били единствено и само към теб самия.Но си проиграл шанса си,твърде голяма е вероятността да си проиграл и себе си.Няколко още единици в бала биха били добре сега,нали?Когато трябва да се кандидатства.Примерно.Но не е само това,освен уроците си пропуснал да научиш и как да бъдеш отговорен.Не си мислил за бъдещето до последния момент,все си се успокоявал с мисълта,че “още има време”.Ето че сега времето е застанало на прага ти и изтича,а ти трябва да решиш какво ще правиш.”Какво да правя?”….

[...Няколко месеца по-късно.]
Детството си е отишло завинаги.Тази част от теб,която още е дете умира и агонията й напира на гнойни талази в ума и сърцето ти.Да си дете в света на възрастните е трудно.Трябвало е,ах как само е трябвало….Какво ли не би дал да можеш да се върнеш и да изживееш ученическите си години отново,колко много неща би направил по друг начин,колко по-различно би се отнесъл към всичко в училище.Ех,да можеше с онази последна крачка,след която вратите му остават завинаги зад гърба ти да прекрачиш от детството в живота.Вътре в себе си да прекрачиш,последния тласък,след който пеперудата разперва крила,откъсва се от какавидата и полита в синьото небе като друго същество.Разбираш,че училищните години са били просто инкубационния период,през който е трябвало да извършиш трансформацията.Разбираш го късно….

[...Години по-късно.]

Седиш пред бялата страница е редиш нелепи мъдрости,предназначени за хора,които няма да им обърнат внимание.Отдавна си се примирил с всичко пропиляно,за всичко нереализирано.По твоя вина.Отдавна си преглътнал факта,че десетки мечти са,и ще останат нереализирани.По твоя вина.Жизнеността ти се е сменила с житейска мъдрост.По твоя вина.Знаеш,че си я натрупал грешейки на всяка крачка,чупейки главата си в стотици стени.Чудиш се по чия вина са били поставени на пътя ти,но това е въпрос без отговор.Никой още не е осъдил съдбата.А тя е хищна мръсница,дебнела те е и те е хванала неподготвен.По твоя вина.Но може би думите ти ще стигнат до някого,може би ако си достатъчно убедителен за някого няма да е твърде късно.Може би някой ще успее там,където ти не си успял.И ако това стане,част от вината може би ще е твоя….

Еднодневка

И идея си нямам защо озаглавих така тази публикация.Честно.Осъзнах едно нещо наскоро:след мен няма да остане това което съм ял,пил или ебал.Ще остане спомен.За весело събиране на маса с много ядене и пиене.За нежно правене на любов.Със странни думи започнах,знам.Но може би ако,ах,само ако….Само ако бях този или онзи….И се чудя.Дали тези спомени,които оставаме след нас за правилните спомени?И дали ако не носехме онези маски,за който говори бате ви Фройд,всичко щеше да е различно?Обаче в свят като този не можем да не носим маски.В свят като този си загубен без маска.Звуча като старите хора явно-в свят като този,навремето е било друго.И така е копеле,наистина е било друго.Мъжете са били мъже,а жените-жени.Вече нищо не е останало от това.Мъжете вече са путки,както неедократно съм изтъквал.И още нещо.Дали това колко пари имаш те определя като личност?

Продължение на “сагата” с Нова телевизия

И така,отхвърлиха ме.Не че не съм го очаквал,честно казано,но важен беше начина.Ето какво ми заяви господин Георги Илиев в официална кореспонденция:

Sega se setih za vashiya sluchay. Prosto ne byah napravil vrazkata mejdu dvete vi lichnosti – parvo vi dadoh shans, zashtoto pishete nelosho, a vi otsvirih zaradi debilniya vi rasizam. Ne moga da rabotya s chovek pisal “anti-ciganskata” prostotiya.

 Първо,написано на латиница.Второ,с явно добра езикова култура.Аз,естествено,му изпратих следните две писма:

Съжалявам,че още веднъж ви пиша,но силно протестирам относно вашето решение.Това,което съм написал,съм го писал за себе зи.Не за вас или за някой друг.Признавам обаче,че може би съм се изказал прекалено грубо,сега като погледнах.Но пък нима вие нямате възгледи?И нима всички ваши познати ги одобряват?Не мисля.Всеки е свободен да мисли това,което си иска.И аз,и вие.Все пак не живеем в обществото,описано от Оуел във фундаменталната му книга “1984″.Няма полиция на мисълта.Не съм фин на крайните възгледи,не съм тнито националсоциалист,нито комунист.Не съм фанатичен последовател на Волен Сидеров и глупавите му брътвежи.Вие сам казвате,пиша нелошо.Аз не мога да преценя дали е така или не.Тогава?Вие вероятно мислите,че аз съм един незаслущаващ внимание хлапак.Че нямам никаква култура или опит.И може би сте прав за последното.Но заслужавам внимание.Заслужавам да ми дадете шанс.Поне така си мисля.Благодаря ви,че прочетохте това,бих се радвал,ако ми и отговорите.

Вече ми стана ясно,че не искам да работя с вас,тъй като няма как да работя с човек,използващ в официален e-mail изрази като “отсвривам”,”дебилен” и подобна улична реч.Смятам че не мога да работя с ограничени във възгледите си хора,които не могат да проумеят даже една нормална провокация с цел разискване на проблема.Аз не мога да гледам на тези проблеми едностранчиво за разлика от вас.Относно моето желание да работя в медията в която и вие работите аз не съм се отказал,но с най-голямо неудоволствие бих работил лично с вас.Ако искахте да ми напишете по по-приличен начин че не желаете да ме наемете,щяхте да коирате горното изречение.Но моля ви,не го ползвайте когато отказвате и на други талантливи хора,защото ще разберат,че не сте го писали вие.Пишете им че “ги отсвирвате”.Това най ви приляга.Вашият e-mail ще бъде публикуван в моят блог за да разберат всички колко са “добри” отговорните кадри в Нова Телевизия.Надявам се че няма други като вас там.

това е доста красноречиво за моето мнение по въпроса,надявам се.

Жрец на живота

Обикна ме животът и ме сам на волята си първожрец направи….

Учене

Еййй,скапвам се напоследък.Уча,уча,уча….Доклад по география,доклад по история,доклад по свят и личност….Почти не мога да си почина.Нищо,скоро.Чакайте нови публикаций пак скоро(това за оня дето ми следи блога,щото май е само един)