Somewhere in nowhere

Или лост ин транзлейшън,еба го.Бе не съм лост,ама исках по-така да звучи заглавието,все едно имам нещо интересно да кажа.А аз нямам.Чудя се какво да ви разкажа тази вечер.Дали да не е някоя страшна история,вдъхновена от май пърсънъл лайф?Или някоя от тия сексуалните,които оня,дето ми следи блога,знае че обичам?Или просто да ви разкажа една топла,човешка история?Необичайно за мен,знам си.Но какво да направя.Предполагам,че дори аз не съм Бог.И така,ИСТОРИЯТА:

Имало едно време един Добромир.По това време той още бил малък и много обичал приказките.Вечер не можел да заспи ако майка му не му прочетяла някоя история.Един ден тя му разказала ето какво:
      Имало едно време един човек.Той ходел по света и търсел.Ккаво,самият той не знаел,но нуждата да намери нещото го тласкала ден след ден по пътищата.От град на град,от селце на селце,от колиба на колиба.Изходил пътищата,прекосил планините,пребродил лесовете,преплувал реките.Ккави ли не чудеса срещнал по пътя си,какво ли не видял,с кого ли не се запознал.Нарастнал в мъдрост и знания,но нуждата продължавала да го ръчка и той вървял ли вървял……
      Един ден стигнал до един хълм.В подножието му имало хора,които оживено разговаряли,сочели нещо към върха,избухвали в смях и подигравки,а понякога дори хвърляли по нещо.Присвил очи човекът,сложил длан на челото и се взрял по посока на хълма.На върха му забелязъл един старец.Заинтиргуван човекът се приближил.
-А,старецът е изкуфял-отговорил на въпроса му един от множеството-от години стои там и не прави нищо,никой не знае откъде е дошъл,нито кога ще си отиде.Досега не е продумал никому.Младежите се забавляват като му подхвърлят плодове като на маймуна и му се подиграват.Ако не се събирахме всеки ден тук край извора,за да пълним вода,сигурно да е умрял от глад.По-хубава вода няма да намериш по целия свят,странниче,ето,опитай.
       Опитал от водата човекът и светът се завъртял пред очите му.Като божествен елексир се разляла течността,утолила жаждата.В душата му направо потекла,успокоила нуждата.
      Изкачил хълма и спрял до стареца.Той кротко си стоял чисто гол,затворил очи,обърнал лице към слънцето с усмивка.Нелепо му се сторило това веселие на човека и видял стареца с очите на останалите.Решил все пак да го заговори.
-Хей старче,седянка на мухите ли си решил да правиш?-подхвърлил му той.
  Старецът внезапно отворил очи,но усмивката не слязла от лицето му.
-Всички сме Божии творения синко.Какво ли биха правили птиците без мухите,или пък цветята?
-Хората ти се подиграват,мислят си,че си луд.
-Не виждам човеци наоколо.
-Не ти ли тежи самотата?
-А ти,ако се върнеш долу,по-малко самотен ли ще бъдеш?
-Мръсен си.
-Росата на новия ден ще отмие мръсотията на днешния.
-Не гладуваш ли?
   Старецът изкривил ъгълчетата на устата си в иронична усмивка,протегнал се,взел една от ябълките,с която го замеряли отдолу и с наслада я захапал.
-Цената на мълчанието,нали разбираш-сега и очите му целите искрели в усмивка.
-Никога ли не страда душата ти?
-Оставям болката да изтече в извора.
-Гол си.
-Не,ти си облечен.
      Смълчал се човекът.Думите на старчето дълбоко го смутили.Не ги разбирал,но чувствал силата им,надхвърляща далеч дребнавата човешка логика.Едва смутолевил:
-Нямаш нищо.
-Заобикаля ме целия свят.
   Обронил глава човекът в тежък размисъл.Дълго стоял.Накрая разкъсал дрехите си,паднал на колене,докоснал с чело земята пред стареца и тихо промълвил:
-Учителю!…
    Разбира се,тогава малкият Добромир нищо не разбрал,но със сърцето си почувствал силата на притчата.Необяснима тъга и копнеж,някаква сладка меланхолия,нахлули в душата му.Попитал майка си защо водата в извора била толкова сладка и тя му обяснила,че хората обичат чуждата мъка,тя ги карала да се чувстват добре,че не те страдат от нея.
-Някой ден ще порастнеш и ще разбереш-му казала тя.И когато това стане ще бъдеш истински свободен.
    Майка му не била права обаче.Порастнал Добромир,можел вече да разбира,но свободен не станал.За д ае свободен човек трябва не само да разбира,трябва да може и да приеме.Да приеме да живее по начина,по който разбира че трябва.А за това се иска нещо повече от разбиране,трябва осъзнаване и воля.Мъдрост!
       Но има време,един ден може и той да срещне своя старец.Години по-късно ще разбере,че е срещнал просто себе си.И в този ден ще престане да обръща внимание на навлечените хора,ще съблече душата си от вонящите,отровни одежди на омразата,лицимерието и завистта и ще я остави гола и волна да се радва на живота…….