Да ви честитя Великден с едно звучно Христос Возкресе!Бъдете весели и щастливи.Вие,които сте от другата страна на монитора.Дано Христос опрости вашите грехове.За моите още не знам дали ще ги опрости,доста са.НО,без повече словоблудствания,честит празник!
Наскоро попаднах на една статия на Ина Григорова в списание едно,описваща революцията на 90-те.И започнах да се чудя каква беше нашата революция.На нас,децата на прехода.Определено революцията започна с настъпването на новото хилядолетие,новия век и новото десетилетие.Ние не посрещнахме 2000-та година на някое парти.Бяхме още прекалено млади.Ние бяхме на НДК с родителите си.Спомням си тълпата тогава.Спомням си колко много като мен имаше.Малки и объркани.Изминаха осем години от онази нощ.Осем години,за които ние направихме нашата си малка революция.Ние бяхме лошите момчета със смъкнатите гащи по градинките.Ние бяхме чалга поколението(макар че аз не се числя към чалгарите,все пак чалгата е една революция,не може да се отрече).Ние бяхме тези,които крадат нощем колички от Била за да отида да се пързалят с тях на НДК.Ние сме безкрайно пробитите от чалгата и рекламите умове.Ние сменихме колата с бира.Ние пишехме поезия докато гаджетата ни духаха.Ние винаги използваме презервативи.Ние бяме тези,които крещяха на попа че са живи и че са тук.Ние видяхме завръщането на един престолонаследник и краха му.Ние се напивахме като свине сутринта,а следобед казвахме на родителите,че нищо интересно не е ставало в училище.Ние бяхме тези с които се играеше Биг Брадър наживо.Ние разбрахме,че ебането без кондом е по-яко,ама пък абортите са скъпи.Ние биехме цигани пияни като жирафи.И нас ни гонеха същите цигани,щото се оказа че са повече.Ние скачахме смело във фонтана на НДК,но не смеехме да скочим смело в животите си.Ние чукахме повече,но изпитвахме по-малко любов.Ние крадяхме списания от заведенията за да се учим как да живеем,а когато не се научавахме от списанията не живеехме.Ние разбрахме,че всъщност е по-яко да пиеш в Борисовата петък вечер,отколкото да ходиш на хард техно парти.Ние изобретихме сайтовете за запознанства и след като с никой не се запознахме там ги разтурихме.Ние бяхме тези,които смениха хероина на 90-те с тревата,и когато и тя излезе от мода я сменихме с водка.Ние разбрахме че да си учиш уроците в даскало е крайно безполезно в живота.Ние трупахме опит за същия този живот по градинките.Ние живяхме тези през осем години без да се научим на живеем.Ние бяхме на стачката на учителите,изпитвайки почти оргазменото чувство,че се случва някакво велико събитие,някаква революция.Ние започнахме да снимаме с телефоните си как момиче върти свирка на даскал пред целия клас.Ние пиехме,пиехме,пиехме….Ние така и не разбрахме истинската стойност на парите.Ние слушахме Гергана,а след това Моцарт.Ние се борехме.Ние изгубихме девствеността си на 12,а после съжалявахме за това.Ние се усетихме,че е много по-яко да бъдеш егоист,отколкото да четеш Егоист.Ние надраскахме автобусите и след това ги чистихме.Ние хвърляхме бутилки из парковете и на сутринта ги взимахме да ги продадем,пък и бабичките от блока даваха по още някое и друго левче.Ние разбраме,че мъртъв не е физическо състояние,а състояние на духа,и го разбрахме по трудния начин.Ние имахме хиляди идеи и мечти и знаехме,че те няма да бъдат осъществени,но,мамка му,ние мечтаехме.Ние пиехме ром с кола,и когато колата свършеше,пиехме бира.Ние свикнахме като отидем на кръчма да изиваме всичкия наличен алкохол.Ние карахме прави колело,разпервахме си ръцете и крещяхме,че сме неуязвими.Ние видяхме наживо Джордж Буш и се гордеехме с това.Ние се целувахме в дъжда и се прегръщахме под дъгата.Ние издигнахме простотията в култ и после ебавахме простаците.Ние научавахме за света,но света не научаваше за нас.Ние искахме любов,а когато не я получавахме,се напивахме.Ние се криехме зад маската на веселието,непризнавайки колко сме тъжни всъщност.Ние посрещнахме влизането на България в ЕС горди и след това бяхме разочаровани.Ние бе,децата на прехода.Това бяхме ние.Това и още много неща.
Балада за любовта(Балада любви,има и песен със същия текст)
Щом бившите си граници Потопа
с водите си отново очерта -
измъкна се на суша от потока
и тихо се разтвори Любовта
във въздуха - далече преди срока,
а срокът беше хиляди лета.
Чудаците - край нас са и до днес -
с гърдите си поемат тази смес,
не чакайте ни укор, ни награда
и мислейки, че дишат ей така,
усещат чрез отсрещната ръка
как нервното им дишане съвпада.
Само - като кораб по вода -
чувството не спира своя ход,
докато приемем любовта
като въздух и като живот!
Скиталчества ще има до насита
в прекрасната страна на Любовта!
И рицарите си за да изпита -
все повече от тях ще иска тя.
Да ги лиши с разлъки ще опита
от отдих през деня и през нощта…
Ще върнеш ли безумците от път?
Те вече са готови да платят
е живота си дори - а не с въздишки, -
за да запазят, за да съхранят
вълшебната, невидимата плът
на трепналите помежду им нишки…
Вятър ги опиянява - те
падат, но възкръсват от пръстта.
Щом не си се влюбвал въобще -
дишал ли си, бил ли си в света?!
Но многото задавени, пресити
от любовта - не чуват ничий зов…
На тях им водят сметките мълвите
и струващият скъпо пустослов…
Да сложим свещ до хората, убити
от най-невероятната любов.
В един глас нека звъннат той и тя,
душите им да бродят сред цветя,
в дихание едно да бъдат слени,
с въздишка да се срещнат на уста
по мостчета паянтови в нощта,
по тесните кръстовища вселенски…
Аз на тях полята бих постлал -
и насън да пеят, и на глас!
Дишам - значи, с обич съм живял!
Щом обичам, значи, жив съм аз!
Eто и оригинала,всъщност.
Баллада любви
Когда вода всемирного потопа
Вернулась вновь в границы берегов,
Из пены уходящего потока
На берег тихо выбралась любовь
И растворилась в воздухе до срока,
А срока было сорок сороков.
И чудаки - еще такие есть -
Вдыхают полной грудью эту смесь.
И ни наград не ждут, ни наказанья,
И, думая, что дышат просто так,
Они внезапно попадают в такт
Такого же неровного дыханья…
Только чувству, словно кораблю,
Долго оставаться на плаву,
Прежде чем узнать, что “я люблю”,-
То же, что дышу, или живу!
И вдоволь будет странствий и скитаний,
Страна Любви - великая страна!
И с рыцарей своих для испытаний
Все строже станет спрашивать она.
Потребует разлук и расстояний,
Лишит покоя, отдыха и сна…
Но вспять безумцев не поворотить,
Они уже согласны заплатить.
Любой ценой - и жизнью бы рискнули,
Чтобы не дать порвать, чтоб сохранить
Волшебную невидимую нить,
Которую меж ними протянули…
Свежий ветер избранных пьянил,
С ног сбивал, из мертвых воскрешал,
Потому что, если не любил,
Значит, и не жил, и не дышал!
Но многих захлебнувшихся любовью,
Не докричишься, сколько не зови…
Им счет ведут молва и пустословье,
Но этот счет замешан на крови.
А мы поставим свечи в изголовье
Погибшим от невиданной любви…
Их голосам дано сливаться в такт,
И душам их дано бродить в цветах.
И вечностью дышать в одно дыханье,
И встретиться со вздохом на устах
На хрупких переправах и мостах,
На узких перекрестках мирозданья…
Я поля влюбленным постелю,
Пусть поют во сне и наяву!
Я дышу - и значит, я люблю!
Я люблю - и, значит, я живу!
Една дума от мен-БЕЗСМЪРТИЕ.
Въобще не съм изненадан всъщност.Рано или късно щяха да го убият.Тъпото е,че го направиха пред погледите на много хора,включително и деца.Чел съм първата му книга за БГ мафията и не останах особено впечатлен.Предполагам е било от начина на писане,а не от събитията.Ениуей,важното е че човек,който казва истината,си е получил куршума.И що винаги трябва да става така?Какво толкова им пречеше?Човека (доколкото знам) не пише за сегашни събития,а за минали.Един вид хроника.И държавата ни все повече и повече отива по дяволите.Баааавно,като дебела проститутка,но сигурно.Имаме си министър с двойна самоличност,имаме си разстрел на писатели които пишат за живота….И тъпото е,че сигурно никой няма да му пука кой знае колко за Георги Стоев.По-скоро ще се търси убиеца на другия,дето са го гръмнали вчера.Даже не му и помня името,ама пак е мутричка някаква.И,мамка му,каквото и да ми говорят,времето на мутрите не е приключило.То още си е тук. Огледайте се-навсякъде черни мерцедеси,вътре пълни с бели хора с черни души.Тогава,през 90-те наистина е било преход.Но не преход на България към нещо по-добро.Преход на мутрите към истинска мафия.Такава,която сега уби Георги Стоев.Престъпниците вече станаха по-организирани,по-потайни.Но са си тук.И пак почват да правят грешки и да започват войни така като гледам.Пак почват да излизат наяве.И ако се продължава така,мисля че на всекиму е ясно,че ни очаква втори Преход.Гответе се.
Гледам,навсякъде из интернет въпросния е станал ебати популярната личност.Което е доста тъпо и неоснователно.Всички се дивят колко,видиш ли,бил свободен,готин и можел да пее Иван Ангелов.Не.Нито едно от тези неща.Категорично.Е,може и да може да пе ДОНЯКЪДЕ,но определено не е някой,който си заслужава да се чуе.Бил свободен защото правел каквото си иска.Иван Ангелов е айтовски селянин.И като такъв ми се струва доста голям простак.Изявите му не са свободолбиви,не.И пародийни не са.Прости са.И тъжното е,че хората си мислят колко бил куул тоя.Не гледам Мизюк Айдъл.Гледах досега клипчета с него как пее и въобще проследих за около половин час цялата всенародна истерия,наречена Иван Ангелов.Не съм на мнение,че този човек е човек.Всички се възмущават колко неспроведливо е обвиняван от Иван и Андрей и прочее тъпотии.Ами копелето напълно заслужава да го издуха.Когато ти се дава шанс,ти си длъжен да се възползваш от него,не да се правиш на мноо як пич.Ок,всеки е простак в известна степен.И аз съм простак,естествено.Но той си е завършен селянин.Очевидно момчето е крайно комплексирано че няма с какво друго да впечатли и затова простее.Винаги съм защитавал простащината,но не и в ЧАК такава степен.Днешното му неявяване само показва колко е глупав всъщност.Но това не беше провокация.Това беше толкова селско изпълнение,че просто думи нямам.Прекрасно осъзнавам мжду другото,ч ще чета коментари от рода на “Да ти еба майката,ебати тъпака,като не разбираш,не говори.Иван Ангелов може да пее както ти не си имечтал” или нещо такова.Ми аз не мога да пея.Моето пеене се изразява в странно грачене на някаква мелодия.Странно ми е как някои казват,че Ангелов е звезда,че така се държат гениите и прочее глупости.Пак повтарям,така с държат овчарите.И според мене крайно недопустимо в национален ефир да се показва подобно копеле.Всеки си прави лудниците насам-натам,ама не и в национален ефир.Абе всъщност,кво се занимавам и аз с тъпотии.Иван Ангелов да го духа.
Малко е тъжно,не мислите ли?Преди попкултурните герои са били група наемници,които освобождават селце от лошите за крайно малка сума пари.Сега имаме лоши,които го начукват на друг още по-лош за МНОГО пари .И двата филма ми харесват безкрайно много(сега,седморката е класи над бандата,ама това е отделен въпрос).Става дума за извращението в обществото ни.Едва ли съм аз човека,който има право да критикува подобни неща,но фък….Ай кент стенд дис шит.Светът се е променил доста от времето на нашите бащи.И,всъщност,на хората им трябват герои.Ама истински.Като Чарли Бронсън в седморката.Вярно,може би героите не са онова,което бяха.А може би трябва да станат онова,което са били.И при все това,седморката не е филм за герои.Той е филм за хората.За ЧОВЕШКОТО в хората.И за липсата на такова в някои индивиди.Искрено се възхищавам на тези герои.Когато го застрелват,вече упоменатия от мен Чарли Бронсън казва на хлапето,което му разправя какъв герой е,а не страхливец като баща му(цитирам по памет,съжалявам) :Аз не съм герой.Герои са бащите ви.Аз мога само да стрелям с пистолет,докато те всеки ден ви хранят и се грижат за вас.Или нещо такова беше.Важното е смисълът зад тези думи.Важното е вникването в тях.Да се знае,че да си хироу не означава да си бичил анаболи цял живот,живеейки в пещера с доволно много прилепи,за да изглеждаш по-куул.Не означава да си другоземец,който има мега-хипер-ултра яки способности,двойна самоличност и железен кур,който все не може да набоде на колежката си репортерка.Не означава да си изпечен крадец,който цака лошия чорбаджия,докато си взима жената обратно.Означава да си ЧОВЕК.Да имаш семейство.И да се грижиш за него.Дееба и сантименталното копеле съм.И все пак…
Да бе,няма ташак.Аз да седна да пиша стихотворения.Доста интересно явление.Ениуей,ето ги,надявам се на един-два коментара.И се надявам че ще забележите метафоричността и в двете,преди да ме обвинявате в словоблудство(макар че може малко)
Клати си тя циците
и аз я гледам там
не ми пука какво казват критиците
кура ми се вдига сам.
Разтваря си краката и ми показва
путка
космите на задника ми парят
шоколад милка
ям от нейния клитор
луната се усмихва,хората се маят.
И се скри луната
показа се слънцето
тя си затвори краката
и усмихна се детенцето.
енд дъ секънд уан….
Аз бях сам под дъжда
чудех се накъде да поема
преглътнал гордостта
нямаше нищо да взема.
Мислех си къде е тоз Кивот
кулата от слонова кост
моето страдание,моят живот
живот,безмерно прост.
Гризях
Луната
умрях
в планината.
Бях с много хора,но с малко човеци
и курвите ми показваха увиснали цици
и жътварите прекрасни моята песен поеха
и разбраха
какво иска поета.
Поклон.Поклон пред монумента Уъркшоп.Вече,съвсем официално,култовото списание си замина.Неговият последен брой можете да изтеглите като PDF от www.games.bg .И това беше.С това се приключи.Кофти е,кофти ми беше още когато разбрах че списанието ще приключи пътя си като такова.Но сега вече си е осезаемо.Ноу мор Уъркшоп.За мен уъркшопа беше нещо….красиво.Всеки месец(не съм изпускал брой) от,колко станаха вече,шест години,тролът беше до мен.Развеселяваше ме,когато бях тъжен.Натъжаваше ме,когато бях весел.Винаги знаех,че ще мога да седна и да си прочета нещо наистина готино,написано с желание,с хъс за работа,нещо,написано толкова професионално,че да си ебе майката.За тези шест години толкова много неща се случиха с мен.Бях съвсем малък,невръстен,когато почнах да чета въпросното списание.Тогава не го разбирах много добре,но се надявах че с времето ще се науча.Е,научих се.Спомням си как съм умирал от смях на безумните тестове,как съм се натъжавал когато Freeman пишеше едни от най-смислените неща,които съм чел през живота си.Списанието беше до мен през тези шест години.Или не,всъщност,беше В мен през тези шест години(не в циничния смисъл,аре моля ви се) .И ще ми липсва безкрайно много.Когато си спомня колко много му дължа.Не,не на авторите.На идеята.На онова чувство,вливащо се в мен на талази,когато отворех новия брой и ме лъхаше миризмата на мастило.Уъкшопа ми даде надежда,някога.Беше моят душевен отдушник.Все още си препрочитам броевете.Знам почти всички статии наизуст,но ми е интересно,мамка му!Уъркшоп ще живее още дълго време.В душата ми.Щото тоя,дето го помнят,не е мъртъв,нали?Трола си живее щастливо,търси се и се мъчи.Искам да благодаря на всички,които са списвали това списание.С повечето от вас никога не сме се срещали,но ви чувствам като приятели.Като наистина близки приятели.Надявам се че все някога пътищата ни ще се пресекат и ще се запознаем.Благодаря ви за всичките часове,прекарани във вашата компания.Благодаря ви за утехата.Благодаря ви за смеха.Благодаря ви за всяка една минута,прекарана във вашата компания.Още веднъж,поклон.
