
Завърших
май 27, 2008Най-накрая.Това е.Дотук беше с купона.Сега става сериозно.Или поне така мисля.Може би купона тепърва започва,може би някъде там ще открия истината за живота.Че всичко е едно постоянно парти,ако успея да си го направя такова.А може би съдбата ще ме наебе здраво,ще ми покаже че съм нейна кучка и ще ме захвърли в ъгъла,треперещ и невярващ.Някъде по пътя разбрах,че е по-важно да си човек,отколкото ученик.Не,не съм шибан анархист.Просто вярвам в хората.В човеците,ако трябва да бъда по-точен.Естествено,не изключвам възможността точно човеците да ми го набият,а не съдбата.И ще боли.Но аз ще се съвзема!Ще се върна,с високо вдигната глава и горда осанка.Ще застана на пътя на всички лайнарщини,на всички спънки,поднесени ми най-нагло и безочливо от живота.Искам някой ден хората да казват,че не съм живял напразно.Всички сега си мислим точно същото.Всички “зрелостници” .Вярваме в неуязвимостта си.Вярваме в себе си.Вярваме в бъдещето си.Но ако нямаме такова?Ако цял живот се редим тухли?Какво ще стане с нас?Ще изгубим ли този живец,който сега така ревностно пазим?През всичките тези години в училище аз научих много неща.Научих много неща за приятелството,за любовта,за шибания живот,дето го споменавам толкова често.Ще бъде вечно благодарен.И ще описвам всичко пред монитора,независимо дали съм пиян с евтина бира или скъпо уиски.То това е живота,всъщност.Евтина бира или скъпо уиски….