До Брюксел и назад
юни 8, 2008Днес това се падна на предварителния ми изпит по журналистика.Интересна тема,спор няма.Не знам как съм се справил,надявам се добре.Когато излязат резултатите,ще видим.Аз лично съм доволен,можеше да е нещо много по-шибано.Сега остава само да стискам палци (или кура си,в зависимост от настроението) и да се надявам на добра оценка.Наистина темата предполага доста гледни точки,межу другото.Обаче съм убеден,че ще има доста двойки и тройки,не знам защо.И защо,по дяволите,всеки се стреми д анапише колкото се може повече!?Една мацка от моята стая написа СЕДЕМ ЛИСТА И ПОЛОВИНА докато бях в стаята.А като излизахпродължаваше да пише.Не ги разбирам тия хора.Важно е съдържанието,не количеството.
Поздравления и успех ти полежавам. Аз днес също се потих върху темата “До Брюксел и назад” и в твоя подкрепа ще ти кажа, че в моята стая на третия етаж имаше поне трима души, които поискаха допълнително листя от предварително подготвевните 4 листа голям формат. Незнам тези хора май не разбраха, че пишат есе, може би още им държаи влага научените теми и решиха ди си излеят всичките знания по темата. В крайна сметка едно есе е нормално, когато е към ДВЕ страници или един лист с около 500 думи. Останалото е излишен обем, на който явно повечето разчитат за по висока оценка. Но за мен обема не е гарнция за висока оценка, както казваш и ти важно е съдържанието. Иначе темата беше интересна, аз написах горе долу две страници без малко, като в началото направих паралел между дадената тема и разказа на Алеко Константинов “До Чикаго и назад”, след което се заиграх с Бай-ганьовщината у българина и изразих позиция, че колкото по бълрзо заличим тази черта от нашия характер, толкова по бързо държавата ни ще успее да се развие, като нормална европейска такава.
И аз се присъединявам към групичката на писалите вчера
Почти всички, с които си говорих, ми казаха, че са писали по 6-7 страници … Е,добре де,питам се, аз ли съм тъпа и успях да изчерпам проблема стегнато в близо 4 странички (и пак ми се виждат доста) или просто другите са теглили локуми? А и се чудя какво толкова са писали хора, които не знаят какво е това животно,наречено Брюксел. Едно момиче се обърна и ме попита : “Абе, Брюксел кво беше, град или държава?” Това момиче по-късно се редеше на опашка за желаещите допълнителни листа…писа, писа, та се забрави.
Здравейте,аз също в неделя се явих на изпита по журналистка.В моята стая пък имаше разни девойчета,който бяха ходили на курс по журналистика в СУ и се превъзнасяха колко знаеха,докато не дойде едно момче 20мин преди началото на изпита и не каза коя ще е темата(малко странно ми се стори).Та тези девойки почнаха веднага да разтварят разли листи за ЕС,къде е Брюксел и разни години да заучават.Исках да попитам за мнение по един въпрос.Казаха ми че ако изразяваш негативно мнение доста те орязвали в оценката,а аз не съм се изказва кой знае колко положително за положението ни в момента.Как мислите?
Абе съмнявам се да те ощетят в оценката.И аз се изказах негативно за положението в Бг в момента.От така дадена тема не мисля,че могат да очакват нещо положително.Донт уъри.
Хе, връщаш ме в далечната 1996, когато аз кандидатствах. Тогава се падна “Българинът – европеец или не?” Явно дванадесет години по-късно все още продължаваме да кръжим около добре познатата ни байганьовска тема. И да те успокоя – моите писания се побраха на има-няма два листа. Много добре знаеш, че количеството не е показател за качеството…;) Няма да ти стискам палци, защото съм убедена,че си се справил. Поздрави!
Киркегаард: “Най- ниската точка на човешкото падение се нарича ЖУРНАЛИСТ!”
Абе мислех,че си ти най-ниската точка на човешкото падение,ама щом казваш….
do you know any information about this subject in other languages?
No,I’m sorry.But you can translate this one.