Още веднъж Висоцки

Балада за любовта(Балада любви,има и песен със същия текст)

 

Щом бившите си граници Потопа
с водите си отново очерта -
измъкна се на суша от потока
и тихо се разтвори Любовта
във въздуха - далече преди срока,
а срокът беше хиляди лета.

Чудаците - край нас са и до днес -
с гърдите си поемат тази смес,
не чакайте ни укор, ни награда
и мислейки, че дишат ей така,
усещат чрез отсрещната ръка
как нервното им дишане съвпада.

Само - като кораб по вода -
чувството не спира своя ход,
докато приемем любовта
като въздух и като живот!

Скиталчества ще има до насита
в прекрасната страна на Любовта!
И рицарите си за да изпита -
все повече от тях ще иска тя.
Да ги лиши с разлъки ще опита
от отдих през деня и през нощта…

Ще върнеш ли безумците от път?
Те вече са готови да платят
е живота си дори - а не с въздишки, -
за да запазят, за да съхранят
вълшебната, невидимата плът
на трепналите помежду им нишки…

Вятър ги опиянява - те
падат, но възкръсват от пръстта.
Щом не си се влюбвал въобще -
дишал ли си, бил ли си в света?!

Но многото задавени, пресити
от любовта - не чуват ничий зов…
На тях им водят сметките мълвите
и струващият скъпо пустослов…
Да сложим свещ до хората, убити
от най-невероятната любов.

В един глас нека звъннат той и тя,
душите им да бродят сред цветя,
в дихание едно да бъдат слени,
с въздишка да се срещнат на уста
по мостчета паянтови в нощта,
по тесните кръстовища вселенски…

Аз на тях полята бих постлал -
и насън да пеят, и на глас!
Дишам - значи, с обич съм живял!
Щом обичам, значи, жив съм аз!

 

Eто и оригинала,всъщност.

 

 

Баллада любви

Когда вода всемирного потопа
Вернулась вновь в границы берегов,
Из пены уходящего потока
На берег тихо выбралась любовь
И растворилась в воздухе до срока,
А срока было сорок сороков.

И чудаки - еще такие есть -
Вдыхают полной грудью эту смесь.
И ни наград не ждут, ни наказанья,
И, думая, что дышат просто так,
Они внезапно попадают в такт
Такого же неровного дыханья…

Только чувству, словно кораблю,
Долго оставаться на плаву,
Прежде чем узнать, что “я люблю”,-
То же, что дышу, или живу!

И вдоволь будет странствий и скитаний,
Страна Любви - великая страна!
И с рыцарей своих для испытаний
Все строже станет спрашивать она.
Потребует разлук и расстояний,
Лишит покоя, отдыха и сна…

Но вспять безумцев не поворотить,
Они уже согласны заплатить.
Любой ценой - и жизнью бы рискнули,
Чтобы не дать порвать, чтоб сохранить
Волшебную невидимую нить,
Которую меж ними протянули…

Свежий ветер избранных пьянил,
С ног сбивал, из мертвых воскрешал,
Потому что, если не любил,
Значит, и не жил, и не дышал!

Но многих захлебнувшихся любовью,
Не докричишься, сколько не зови…
Им счет ведут молва и пустословье,
Но этот счет замешан на крови.
А мы поставим свечи в изголовье
Погибшим от невиданной любви…

Их голосам дано сливаться в такт,
И душам их дано бродить в цветах.
И вечностью дышать в одно дыханье,
И встретиться со вздохом на устах
На хрупких переправах и мостах,
На узких перекрестках мирозданья…

Я поля влюбленным постелю,
Пусть поют во сне и наяву!
Я дышу - и значит, я люблю!
Я люблю - и, значит, я живу!

 

 

Една дума от мен-БЕЗСМЪРТИЕ.

Gamers’ Workshop fErever!

Поклон.Поклон пред монумента Уъркшоп.Вече,съвсем официално,култовото списание си замина.Неговият последен брой можете да изтеглите като PDF от www.games.bg .И това беше.С това се приключи.Кофти е,кофти ми беше още когато разбрах че списанието ще приключи пътя си като такова.Но сега вече си е осезаемо.Ноу мор Уъркшоп.За мен уъркшопа беше нещо….красиво.Всеки месец(не съм изпускал брой) от,колко станаха вече,шест години,тролът беше до мен.Развеселяваше ме,когато бях тъжен.Натъжаваше ме,когато бях весел.Винаги знаех,че ще мога да седна и да си прочета нещо наистина готино,написано с желание,с хъс за работа,нещо,написано толкова професионално,че да си ебе майката.За тези шест години толкова много неща се случиха с мен.Бях съвсем малък,невръстен,когато почнах да чета въпросното списание.Тогава не го разбирах много добре,но се надявах че с времето ще се науча.Е,научих се.Спомням си как съм умирал от смях на безумните тестове,как съм се натъжавал когато Freeman пишеше едни от най-смислените неща,които съм чел през живота си.Списанието беше до мен през тези шест години.Или не,всъщност,беше В мен през тези шест години(не в циничния смисъл,аре моля ви се) .И ще ми липсва безкрайно много.Когато си спомня колко много му дължа.Не,не на авторите.На идеята.На онова чувство,вливащо се в мен на талази,когато отворех новия брой и ме лъхаше миризмата на мастило.Уъкшопа ми даде надежда,някога.Беше моят душевен отдушник.Все още си препрочитам броевете.Знам почти всички статии наизуст,но ми е интересно,мамка му!Уъркшоп ще живее още дълго време.В душата ми.Щото тоя,дето го помнят,не е мъртъв,нали?Трола си живее щастливо,търси се и се мъчи.Искам да благодаря на всички,които са списвали това списание.С повечето от вас никога не сме се срещали,но ви чувствам като приятели.Като наистина близки приятели.Надявам се че все някога пътищата ни ще се пресекат и ще се запознаем.Благодаря ви за всичките часове,прекарани във вашата компания.Благодаря ви за утехата.Благодаря ви за смеха.Благодаря ви за всяка една минута,прекарана във вашата компания.Още веднъж,поклон.

Спомени

Живота ни прецаква по всякакъв възможен начин.За каквото и да си се борил,винаги ти се отнема.Малко като в казино-The house always win.Никога ти не печелиш.Всичко стана толкова сложно когато порастнах.Преди имаше пари за бонбони и шоколад.Сега има пари за  пиене и цигари.Преди 1 лев беше ебати колосалната сума за мен-можеше да си купя нялколко дъвки и един малък шоколад.Или нещо такова.Сега всичко е различно.Аз обичам промените.Но не и в тази насока.Преди се борех да имам приятели,сега се боря да имам приятелка.Липсва ми.Бях толкова по-невинен,с толкова по-чисто съзнание.Детство мое….сега започвам да осъзнавам колко е трудно екшуъли да си възрастен.Аз порастнах преждевременно,но едва сега осъзнавам силата на порастването.Или по-скоро неговата немощ.Искам обаче да благодаря за последните няколко месеца.Чувствах се все толкова невинен и неосквернен колкото някога.Бях на върха.Сега се връщам към риъл лайфа.Връщам се към мръсното си малко цинично съществуване.И все пак…Никога няма да забравя тези последни,по моему детски,времена.Това беше.Прекрачих границата.

Уча за матурите!

Исках само да напиша че почнах да уча за матурите!Не че това е нещо особено съдържателно като идея,но факта,че не съм учил по нищо от горе-долу три години е показателен че се заех сериозно.Смятам утре да напиша нещо по-дълго,сега просто ме боли главата яко и не знам кой съм(ако на някой му пука,в което се съмнявам).

Циганска песен

Писал съм срещу циганите.Даже в Нова телевизия не ме приеха заради това(ташак,ама какво да се прави…).Но не мога да стоя безучастен в днешната случка.То всъщност нищо чак толкова не е станало,ама се разчувствах.Излизаме си на двора с един съученик и гледаме едно цигане,най-много трети клас да беше,стои и гледа тъжно.Никойн е си играе с него,никой не си говори с него.Заговорихме се с него с явната цел да го ебаваме,но ни влезе под кожата.Готин пич беше. стоим си и си говорим с него.Ебати гледката.Аз и Моис(висак над 1 и 90 ) стоим и говорим с цигане,което ни стига до коленете.И наистина си беше пич,ти остави другото.По едно време цигането ни попита дали имаме пари.Имаме,отвърнахме ние,защо да ти?То каза,че иска да си купи кроасан да яде.Моис отиде и му купи кроасан и детенцето доволно и щастливо си го отвори и започна да ръфа.И както си стоеше с батковцитеи си ядеше кроасан,дойде някакво момиченце.От неговия клас явно.И почна да го рита(!!!) с думите “махай се от нашето училище,циганин гаден!” .Фък.Отидох при нея и я изблъках(да не забравяме,че ми стига до кура все пак) и й казах да не го закача.И тя ме попита нещо много интересно,много жалко и много тъжно-”Ама защо,нали е циганин,тате каза че тях трябва да ги тормозим,ти не мислиш ли така?”.Ми не,не мисля,отговорих.Тя го ритна още веднъж.Аз още веднъж й казах да престане.Малкия кафяв херой я ритна на свой ред.При което тя го блъсна и той падна.Естествено,веднага я изгоних,но ми стана кофти.И питахме цигането-”добре,защо не ходиш да риташ топка със съучениците си?” .То ни каза,че те не искат да играят с него,не искат въобще да говорят с него.Много ми е кофти за такива деца.Особено циганчета.Защото,мамка му,толкова ли са тъпи и ограничени родителите на българските деца,че да ги възпитават да тормозят цигани?Не трябва ли да се радват,че в класа на децата им има циганчета?Защото,това никой не може да го отрече,рядкост е циганче да е на училище.И вместо тези български деца да му помагат по всякакъв възможен начин да остане в училище и да си го пазят,та поне един свестен циганин да знаят,че съществува,те го тормозят!Тъпи българи.Не си ли дават сметка колко много жертви(вероятно) е направило семейството на цигането,за да го прати на училище,поне четмо и писмо да знае?Тъпи българи и това е.от всички народи сигурно ние сме най-глупавите и смотани.И каква е тази омраза към циганите въобще?ОК,основателна е в повечето случай.Но ние си го правим пичове.Ние караме циганите да ни мразят.С тази омраза към тях,която пръскаме навсякъде.И то с тази НЕОСНОВАТЕЛНА омраза.Ок,циганите са гадни.Ок,циганите на сапун(сигурно най-тъпия лозунг евър,ама нейсе) .Ок,циганите крадат.Ок,циганит убиват и изнасилват.Но не е ок,че гордите люде,имащи “честта” да нарекат себе си българи,постъпват така.Че прекършват един човешки живот(да,човешки,без значение дали е цигански,негърски или еврейски) още в зародиш.Замислят ли се тези родители какво ще стане от тормозеното цигане след десет,петнайсе,двайсе години?Не.Може да стане педерас примерно,щото ще мрази момичетата,които са го тормозили в училище.Сигурно ще напусне училище в четвърти клас,за да ходи да работи.И то не щото му е много кеф да работи,а защото вече не може да понася това счупване на крилете.Хора,помагайте на тези деца,моля ви!Не ги отхвърляте!Българи!Да ви еба в тъпаците.Да ви го начукват само цигански манафи.Боклуци.Утайка.И с какво сте толкова горди всичките националисти бе?С история?Че то Америка за 500 години има по-многообразна история от нашата!Били сме велика нация.Не,чакай,ВЕЛИКА нация.Ми не сме.Какво ни е толкова великото?Имаме министър-председател руснак,един от главните хора в парламента е турчин….И къде точно ви е българското бе,българи?Да го духате!Какво друго е велико в българина…А,да,самият той.Как бе,всеки българин знае ВСИЧКО,може ВСИЧКО и е много по-добър от всички други хора по света.Изключаем немците,защото техните стоки са най-качествени.Смешници.Повръща ми се от вас.И не,не хейтя неоснователно.Съвсем основателен си ми е хейта.Ние не сме велика нация,ние всъщност дори не сме нация!Всеки гледаме себе си,не го ебе за другия.Не може така.не може да се гордеем с нещо от преди 600 години,а другите държави да се гордеят с това,което са.И,мамка му,не може да има такива крайности.как така възпитаваш детето си да мрази?Не трябва ли децата да ги възпитават на любов и радости  оптимизъм?Или аз нещо съм изостанал?Много въпроси станаха.Но си остава онзи,който най-много ми се върти в главата-какво ще стане с това дете с преебана психика?Не носи скъпи дрешки,значи не е човек.Не е от чистата раса българин,а е циганче.И какво,не е ли човек?Няма ли да стане пълноценен член на обществото?Ми няма да стане.Щото вие сте тъпи като гъза ми(въпреки че жестоко си обиждам гъза в момента) и го отказвате от живота още преди да го е започнал.Моля ви се,не правете така.Не бъдете българи.

Ние сме на всеки километър,от тук до края на света!

За БлогКамп 2008 става дума,не за някакви върли комунистически приказки.Наистина бяхме на всеки кимолетър там.Интересно беше.Поне в  началото,до края не стигнах,нещо ми отъпя.Признавам си,какво да направя….Дискусийката за наредба 40 много ме изкефи.Даже се включих с мнение,но бях прекалено сдухан,за да го изразя като хората.Ми притесних се ебати,на всеки се случва.Та тогава казах следното:”След като вие не сте ислямски фундаменталисти или серийни убийци примерно,какво,по дяволите,ви пречи следенето?”И това беше изказването ми.Сега,когато притеснението ми мина,да се доизкажа по темата,за да не ме обвини някой в излишно словоблудстване.Всички си мислят,че като ги следят,ще настъпи една антиутопия,нещо като в “1984″ на Оруел.Ами не е така.следят ни отдавна от Интерпол и други подобни организациики.Вярно,беше скрито досега,но пък си мисля,че е по-лошо да ни следят и да не ни казват,че го правят,отколкото да ни следят и да ни казват че ни следят (ебати изречението стана).Стана дума за свободата на словото.Вие си я имате.Всички си я имаме.Никой няма да тръгне да следи блогъри какво си пишат по блоговете.Всичко това се прави според мен заради заплахата от кибер престъпления(източване на карти и т.н.).Плюс това се наблюдават само заподозрени,така че не виждам къде е шибания проблем.Това е моята позиция.Точка.Та да се върна на темата за блогърската среща.Беше яко,хареса ми.Тъпото беше само,че има някаква групичка блогъри,които са близки приятели,и само те си общуват,никакво внимание към хората,които идват за пръв път на подобно събитие.Много зле в това отношение,много.И така.Не се изказах особено съдържателно,но все пак се изказах.Подкрепям иначе подобни събития.Дано да се случват по-често.

Истински блогър ли съм?

Чудя се,не друго.Размислите ми се породиха от поредното разглеждане на сайта за блогсрещата.И стигнах до извод-мамка му,не съм истински блогър.Пиши си в блога не много редовно(а истинския блогър трябва да пише доста),не разисквам актуални обществени теми(поне не много),явно не отстаявам някаква идеологична твърда гледна точка.Фък.Не се класирам.А ми се иска.Аз си пиша за моите проблеми,преживявания и мисли.Блогърите не правят това.Блогърите са съвременните журналисти.Имат шибано мнение по,примерно,политически проблем.И мен тези неща ме вълнуват,но толкова много идиоти се надпреварват да говорят глупости(и то все едни и същи),че аз просто не виждам смисъл.И какво се оказва-аз,реално,не съм много добър писател,защото нямам огромна аудитория(въпреки че имам над 50 000 посещения),не умея да изписвам с думи чувствата,които изпитвам в момента,и съм крайно циничен.ако има награда за най-циничен блогър,аз ще съм.Но това е моят начин на изразяване,повлиян от субкултурната група,към която принадлежа.Не е нищо друго.Не,не съм някакъв смотаняк,който ще седне да разправя как,виждаш ли,”улицата” го е направила такава.Ми не.Ървин Уелш ме направи такъв.Чарлз Буковски ме направи такъв.Писателите.Тези,които пишат за истинския живот,отвъд всичките префърцунени лайна,които обикновено се използват от писателите.И аз ги ползвам понякога,знаете.Но се старая да съм себе си в този блог най-малкото защото мисля,че е много по-ценно да надникнеш в съзнанието на някой човек,да се докоснеш до неговите блянове и въжделения,отколкото да четеш коментари относно политическото положение в България.Мое мнение.Но пък,мамка му,за дено се гордея-че имам мнение.Пък било то и несъществено,Някакво,но го имам….

Качвам си снимка!

А така!Да си ме гледате.Истински секс символ,нали?Най-накрая си намерих снимка,която с гордост да си кача в блога.Сигурен съм,че всяка която ме погледне ще се влюби в мен и ще се подмокря само при мисълта за хубавите ми очички.Не бе,ташак естествено.Да се еба в грозника.Аре,не чак грозник,ама все пак.И така,СНИМКАТА!

Оф,пак ми стана тъпо

Много тъпо при това.Пак ме е нахванала някаква депресия и не ще да се маха,мама й мръсна.Ама кво ебати,предполагам че човек не може да има всичко.Отдавна не съм писал в блога си.Твърде отдавна,сигурно.Та реших тази вечер да напиша нещо,ей така.Ако ще и да е величествена глупост(всъщност е доста вероятно да Е величествена глупост).Днес,например,бях на олимпиада по английски.Най-зле организираното събитие на което съм бл.В знак на протест си тръгнах поразително рано,като мърморех все цветущи по адрес на малоумниците,правещи такива смотани олимпиади.не бе,ок,олимпиада-аз се кефя.Обаче да е обявено че започва в девет и да почне в десет и половина…..Да не говорим,че първата част-диктовка,беше тотално осрана,щото избрания преподавател четеше на английски така,както аз на израелски.С други думи никак.И си мънка под носа,въобще супер зле.А,дееба,писна мииии!Искам и аз да се затворя в кулата от слонова кост,в мансардата на бляновете,или както искате го наречете….Ей така,да се дистанцирам от обществото.Щото,да ви кажа,то обществото не е нещо към което искам да принадлежа.Поне не ТОВА общество,както нееднократно съм споменавал.Днес стоя и чакам да започне олимпиадата и слушам как две дебелогъзи(ама наистина дебелогъзи,не бяха дебели,а просто дебелогъзи) кучки си говорят вчера какво е станало в предаването на Венета Райкова.Не бе,нямам нищо против Венета Райкова.Когато се снима гола ми хареса доста.Ама шоуто й е,меко казано,пошло.И съм забелязал,че само тъпи патки(ей,веднъж да не кажа тъпи путки.Ъпс!) го гледат.После дискусията се прехвърли върху случките в кварталното кафене(наречено от поета ли,от кой ли “Синьото”).АХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ!Ам гоуинг ту кил майселф!Как може да седнат две и да нищят любовните историй на Гаца и Панталей които са чули в кварталното кафене?И въобще как може да съществуват хора,за които това е нещо настина важно.Бе като се замисля,как може да съществуват хора,ама нейсе….Тъжно е бе,мамка му.Всъщност даже и тъжно не е.Жалко е.Жалко е цялата ситуация на чалга,фитнес,алкохол и още чалга.Жалко е,че чета по тийн форумите(в които влизам за да се смея,моля ви се!) как някоя 12 годишна нимфетка се е наебала с някой 25 годишен Хумберт Хумберт.И тук вече идва тъжното-това не е изнасилване.Той сто процента не я е преследвал,хванал и опънал.Напротив.Тя го е направила с него.Тя е отишла при него и му е казала “Девствена съм,хубава съм,ебе ми се.Наеби ме,нищо че съм малка.” След което му е показала чифт недоразвити цици.Колко мъка има по тоз свят Боже….-казал Моканина и продължил да скубе бялата лястовица.Щото бялата лястовица да го духа бе,ей на,виж ни нас какви сме големи.Ебем се,пием водка флирт и слушаме чалга.Те така правят голЯмите.Ама кои големи?Абе голЯмите бе,хубавите батковци и каки.Как така кои голЯми?Трагедията е в това,че в днешно време(аз малко се отплеснах,но какво да направя,такива са ми мислите) няма вече Хумберт Хумбертовци.Нимфетките са повече.Хумберт не иска да спи с Лолита.Той иска да е единствен.За днешните нимфетки обаче единствения е онзи с най-голямата пачка.Фък.айде стига толкова за днес.Заболяха ме пръстите от шибаната клавиатура.Благодаря ви за вниманието,както винаги.

Анална любов

Много неща съм изписал в този блог.Хубави,лоши,отвратителни,реални….Но малко неща са ме погнусявали като думите на един индивид наскоро.Попита ме дали си “шибам” гаджето.Отвърнах му “Не копеле,правя любов с нея”.Той мигна два пъти на парцали и започна да ми обяснява колко яко е да ти духат и да чукаш в гъза.И аз му обясних,че аз не правя тези неща,защото ги мисля за унизителни спрямо жените.При което ме заклейми като странен тип и потенциален педал.Странно,според мен.Ако не чукам в гъза съм педал.Брееей.Ма както и да е.Той ми разправя,че жената била странно животно,и че трябва да се държиш кофти с нея за да й е яко.Да не приемаш не за отговор в сексуалните игрички и т.н.Подобни хора наистина ме отвращават.И не мога да разбера,къде се е загубило човешкото чувство?Защо всички вече ебат,а не правят любов?Не бе,аз се изразявам грубо понякога,но никога не мисля,а още по-малко правя,подобни неща.Мамка му,не съм се родил в правилната епоха предполагам…..

Here i go again…

…. както пееха УайтСнейк навремето.Дав и кажа,чудя се какво да споделя сега в този мои душевен оттушник,тази фекална моя яма,която някои наричат блога на сикбой.Мисля си в момента….за какво си мисля?Че ми се иска една свирка,ама от тия хубавите,е тва си мисля.И ми е кеф да си го мисля,вие оставете другото.Почнах да чета отново Властелинът на пръстените(за 1000-ден път сигурно).Еби му майката,е това е наистина добра книга.Абе,сега се замислих-защо хората толкова ги кефи да правят секс?едното ебане определя всичко в една връзка,а това си е тъпо.естествено,има много връзки,в които ебането не е от първостепенна важност(като моята примерно),ама много са така.Абе глупости пиша,ай сиктир.Кеф си е дееба.Утре пак ще пиша,нещо по-интересно вече.Тоя поуст се получи доста тъпичък,ама кво да се прави.

Ще се Боря!

Да,точно така!С главно Б!Ще покажа на всички,и най-вече на нея,че съм по-добър от някакъв смотаняк.Афтър Ол,човек сам е ковач на собственото си щастие,нали!?

А тя беше толкова прекрасна….

Всичко беше чудесно до скоро да ви кажа.До Коледа.Тогава разбрах,че тя продължава да е влюбена в друг.Но казах си,мамка му,ще я накарам да се влюби в мен.И за един кратък период от две сидмици си мислех,че съм успял,поне ей толкова мъничко.Сгрешил съм,естествено.Знаете ли,поставих си нещо като ултиматум-ако нещата не потръгнат до един месец,да се разделим.И й казах да ми казва,ако отново изпита нужда да е с него.Не искам нищо да крие от мен.Уви,тя го прави.Не знам защо си мисля така,усеща се по някакъв начин.Аз  я обичам.И ще продължавам да я обичам.Не но мего да продължа да живея в лъжи.В момента стоя тъжен,пеша цигара и пия червено вино.Но това не ми носи утеха.Да му еба майката,исам да се напия,да се унищожа,да забравя…..Звуча като шибано емо,така е.Повече няма да се влюбвам,това е сигурно.Обещавам си,тук и сега-тя е последното момиче с което съм имал връзка.Поне в следващите десетина години.Все пак,човек дори и добре да живее,се жени,нали?Поне така беше написал хан Омуртаг на една колона,кой съм аз,че да споря с него?И ей така си минават дните ми.личния ми живот се превърна в една истинска каша.Мамка му,сере ми се.Нищо.Ще изчакам.Планирам да се разделя с нея на 28-ми януари,точно осем месеца,след като тръгнахме.Искам да е нещо символично,нещо специално.Тя го заслужава,наистина.Колкото до мен….Все ще се оправя някак.Макар че,честно да ви кажа,ще ми липсва ОНОВА усещане.Усещането че съм наистина жив,че правя нещо смислено в жалкия си малък живот.Винаги когато съм с нея се чувствам така.Косата й….Когато заровя лице в планината от къдрици искам просто да се отпусна ида заспя завинаги.А устните,ммм…..И когато докоснат моите….Като първа глътка вино след като съм прекосил пустиня….Обичам,я,наистина.За мен тя беше целия свят.И искрено съжалявам,че така се получи.

П.П.съжалявам и за тази публикация,съмнявам се,че вие ще се докоснете по някакъв начин до моите чувства и усещания,не съм толкова добър разказвач,но наистина искам да почувствате НЕЩО.Защото това е,за което си струва да живеем.Съжалявам и че не пиша поредната весело-цинична публикация,не съм в такова настроение просто.Ще се реванширам,обещавам.

Somewhere in nowhere

Или лост ин транзлейшън,еба го.Бе не съм лост,ама исках по-така да звучи заглавието,все едно имам нещо интересно да кажа.А аз нямам.Чудя се какво да ви разкажа тази вечер.Дали да не е някоя страшна история,вдъхновена от май пърсънъл лайф?Или някоя от тия сексуалните,които оня,дето ми следи блога,знае че обичам?Или просто да ви разкажа една топла,човешка история?Необичайно за мен,знам си.Но какво да направя.Предполагам,че дори аз не съм Бог.И така,ИСТОРИЯТА:

Имало едно време един Добромир.По това време той още бил малък и много обичал приказките.Вечер не можел да заспи ако майка му не му прочетяла някоя история.Един ден тя му разказала ето какво:
      Имало едно време един човек.Той ходел по света и търсел.Ккаво,самият той не знаел,но нуждата да намери нещото го тласкала ден след ден по пътищата.От град на град,от селце на селце,от колиба на колиба.Изходил пътищата,прекосил планините,пребродил лесовете,преплувал реките.Ккави ли не чудеса срещнал по пътя си,какво ли не видял,с кого ли не се запознал.Нарастнал в мъдрост и знания,но нуждата продължавала да го ръчка и той вървял ли вървял……
      Един ден стигнал до един хълм.В подножието му имало хора,които оживено разговаряли,сочели нещо към върха,избухвали в смях и подигравки,а понякога дори хвърляли по нещо.Присвил очи човекът,сложил длан на челото и се взрял по посока на хълма.На върха му забелязъл един старец.Заинтиргуван човекът се приближил.
-А,старецът е изкуфял-отговорил на въпроса му един от множеството-от години стои там и не прави нищо,никой не знае откъде е дошъл,нито кога ще си отиде.Досега не е продумал никому.Младежите се забавляват като му подхвърлят плодове като на маймуна и му се подиграват.Ако не се събирахме всеки ден тук край извора,за да пълним вода,сигурно да е умрял от глад.По-хубава вода няма да намериш по целия свят,странниче,ето,опитай.
       Опитал от водата човекът и светът се завъртял пред очите му.Като божествен елексир се разляла течността,утолила жаждата.В душата му направо потекла,успокоила нуждата.
      Изкачил хълма и спрял до стареца.Той кротко си стоял чисто гол,затворил очи,обърнал лице към слънцето с усмивка.Нелепо му се сторило това веселие на човека и видял стареца с очите на останалите.Решил все пак да го заговори.
-Хей старче,седянка на мухите ли си решил да правиш?-подхвърлил му той.
  Старецът внезапно отворил очи,но усмивката не слязла от лицето му.
-Всички сме Божии творения синко.Какво ли биха правили птиците без мухите,или пък цветята?
-Хората ти се подиграват,мислят си,че си луд.
-Не виждам човеци наоколо.
-Не ти ли тежи самотата?
-А ти,ако се върнеш долу,по-малко самотен ли ще бъдеш?
-Мръсен си.
-Росата на новия ден ще отмие мръсотията на днешния.
-Не гладуваш ли?
   Старецът изкривил ъгълчетата на устата си в иронична усмивка,протегнал се,взел една от ябълките,с която го замеряли отдолу и с наслада я захапал.
-Цената на мълчанието,нали разбираш-сега и очите му целите искрели в усмивка.
-Никога ли не страда душата ти?
-Оставям болката да изтече в извора.
-Гол си.
-Не,ти си облечен.
      Смълчал се човекът.Думите на старчето дълбоко го смутили.Не ги разбирал,но чувствал силата им,надхвърляща далеч дребнавата човешка логика.Едва смутолевил:
-Нямаш нищо.
-Заобикаля ме целия свят.
   Обронил глава човекът в тежък размисъл.Дълго стоял.Накрая разкъсал дрехите си,паднал на колене,докоснал с чело земята пред стареца и тихо промълвил:
-Учителю!…
    Разбира се,тогава малкият Добромир нищо не разбрал,но със сърцето си почувствал силата на притчата.Необяснима тъга и копнеж,някаква сладка меланхолия,нахлули в душата му.Попитал майка си защо водата в извора била толкова сладка и тя му обяснила,че хората обичат чуждата мъка,тя ги карала да се чувстват добре,че не те страдат от нея.
-Някой ден ще порастнеш и ще разбереш-му казала тя.И когато това стане ще бъдеш истински свободен.
    Майка му не била права обаче.Порастнал Добромир,можел вече да разбира,но свободен не станал.За д ае свободен човек трябва не само да разбира,трябва да може и да приеме.Да приеме да живее по начина,по който разбира че трябва.А за това се иска нещо повече от разбиране,трябва осъзнаване и воля.Мъдрост!
       Но има време,един ден може и той да срещне своя старец.Години по-късно ще разбере,че е срещнал просто себе си.И в този ден ще престане да обръща внимание на навлечените хора,ще съблече душата си от вонящите,отровни одежди на омразата,лицимерието и завистта и ще я остави гола и волна да се радва на живота…….

ПУБЛИКАЦИЯ!ЙЕС!ФАЙНЪЛИ!

Браво на мен.За пореден път се завръщам в блога си.Малко тъпо така,но аз много се разочаровах.Почти получих комплекс за малоценност,да ви кажа.И то защото аз си честитих рождения ден на блога,а никой друг не си направи този труд.Ебати тъпото.И така,какво се случи откакто за последно писах-скарах се жестоко с приятелката ми(не,не беше моя вината!НАИСТИНА!) и замалко да се разделим,прекарах най-тъпата Коледа в живота ми,една сравнително добра Нова Година,търся си упорито работа(ама не ми се отдава много) като сценарист или автор или нещо такова НЯКЪДЕ,и се заех с преводи на Уолктрута на игри.Доста готино,честно да ви кажа.За последното се радвам много.Някак си яко е.да знам,че МОЖЕ БИ помагам на някой някъде.И така с мен.с глупости се занимавам,за пореден път.И блога ми загуби предишната популярност,пак за съжаление.НО ще си я върна!няма да се примиря току-така!Треперете,Грънчаров !Доста ми е забавно.Сега сериозно-обещавам повечко статиики и размисли през 2008,всеки ден ще се постарая да са.Все на теми,които истински ме вълнуват.Съща така ви обещавам и същия несериозен стил от мен.Обещавам че ще се смеете с мен.Надявам се и от време на време да плачете с мен.За много години!

Абитуриенско

Камбанният звън се разнася почти видимо из целия град,а той самият сякаш се е превърнал само за една нощ в огромна едно-милионна цветна градина.Рано сутринта на 15-ти септември гъмжи от корделки,плитчици,опашчици,лачени обувки,нови дрешки,гербери,рози,карамфили,панделки и целофани.Венци окичват входовете на училищата.Малките ученици пристъпват със страхопочитание,големите-с досада,но всички прекрачват прага-кой съ въпроса”Какво ли ме очаква”,кой с мисълта”Пак се почва…”.Да,предстои още една дълга,дълга учебна година.Радостене или тъжен,фактът си е факт.Започва новата учебна година.За някои тя ще е последна,”Ура,четито деца”.След това животът ще ги поеме,ще им забие грубо няколко шамара,ще разкъса грубо нежната,девствена ципа на розовогъзите им идеали и ще ги захвърли в ъгъла треперещи,кървящи в сърцата си,уплашени и депресирани.”Браво,така и трябва да бъде.”.Това е неделима част от съзряването.Гъвкавите,адаптивните,силните ще се освестят и ще се изправят по-силни от преди.За д араздават на свой ред шамари.Останалите ще изживеят живота си с прегърбено,скършено самочувствие.Последната учебна година и това,което е отвъд-това е,за което си мисля.Готови ли сме,приятели мои?ние,които за последен път чествахме първия учебен ден?Знаем ли?За шока.За сивотата отвъд.За това как боли споменът за ежедневието,което след години ще определяме като”златните години”…..
[...Абитуриенската вечер е дошла и си е отишла...]

Еуфорията,примесена с бегли нюанси на тъга за дена затворена страница в живота и неведение за всичко,което следва оттук нататък е отшумяла.останала е само тъгата.”Какво да правя сега?”-седиш безидейно и чувстваш как студената празнина в душата ти мърда гладно и иска да расте.Доскоро е имало какво да я запълва,но сега….Хм,свободен си,волен като птичка-защо ли не си щастлив?Звъниш на приятели,повечето не ги намираш,останалите звучат вяло,апатично.И те се чудят,и те не знаят какво да правят със свободата си.Объркани са.Не знаят и докога ще я имат.Къде отиде жизнеността им?Дали изведнъж някой бръкна и отне живеца им или просто са уплашени?Дали не порастнаха за няколко дни?.”Какво да правя?” се възправя като великан,като непреодолима за мислите ти преграда,като хищник,който те дебне,но когото не виждаш.Не може да се бездейства,досега никога не ти се е случвало.Не си учил уроците,бягал си от час,мразил си училището,отбягвал си колкото се може повече ангажираността си към него,търсел си всяка пролука,за да се отдадеш на забавления или мързел.Но него го е имало.Било е там,като тревожна камбанка,която тормози мислите ти.Било ти е задължение,нещо което е запълвало дните ти,като болен зъб,който не те оставя да се чувстваш мъртъв,защото боли.Приемал си задълженията си повече като задължения към родителите си,към установените порядки,към някаква призрачна даденост,която е постановила,че така трябва да бъде.Никога не си разбирал това,за което сега си даваш ясна сметка-те са били единствено и само към теб самия.Но си проиграл шанса си,твърде голяма е вероятността да си проиграл и себе си.Няколко още единици в бала биха били добре сега,нали?Когато трябва да се кандидатства.Примерно.Но не е само това,освен уроците си пропуснал да научиш и как да бъдеш отговорен.Не си мислил за бъдещето до последния момент,все си се успокоявал с мисълта,че “още има време”.Ето че сега времето е застанало на прага ти и изтича,а ти трябва да решиш какво ще правиш.”Какво да правя?”….

[...Няколко месеца по-късно.]
Детството си е отишло завинаги.Тази част от теб,която още е дете умира и агонията й напира на гнойни талази в ума и сърцето ти.Да си дете в света на възрастните е трудно.Трябвало е,ах как само е трябвало….Какво ли не би дал да можеш да се върнеш и да изживееш ученическите си години отново,колко много неща би направил по друг начин,колко по-различно би се отнесъл към всичко в училище.Ех,да можеше с онази последна крачка,след която вратите му остават завинаги зад гърба ти да прекрачиш от детството в живота.Вътре в себе си да прекрачиш,последния тласък,след който пеперудата разперва крила,откъсва се от какавидата и полита в синьото небе като друго същество.Разбираш,че училищните години са били просто инкубационния период,през който е трябвало да извършиш трансформацията.Разбираш го късно….

[...Години по-късно.]

Седиш пред бялата страница е редиш нелепи мъдрости,предназначени за хора,които няма да им обърнат внимание.Отдавна си се примирил с всичко пропиляно,за всичко нереализирано.По твоя вина.Отдавна си преглътнал факта,че десетки мечти са,и ще останат нереализирани.По твоя вина.Жизнеността ти се е сменила с житейска мъдрост.По твоя вина.Знаеш,че си я натрупал грешейки на всяка крачка,чупейки главата си в стотици стени.Чудиш се по чия вина са били поставени на пътя ти,но това е въпрос без отговор.Никой още не е осъдил съдбата.А тя е хищна мръсница,дебнела те е и те е хванала неподготвен.По твоя вина.Но може би думите ти ще стигнат до някого,може би ако си достатъчно убедителен за някого няма да е твърде късно.Може би някой ще успее там,където ти не си успял.И ако това стане,част от вината може би ще е твоя….

Ден 8.Спасителят в Ръжта

Така се чувствах,когато бродих сам из софийските улици.Точно като Холдън.А той си е много точен пич,между другото.Отвратен от всичко на този свят.аз не съм,обаче.Иска ми се понякога да можех просто да седна и да не мисля за нищо.Трудно е,обаче,когато си умен като мен(това беше без капка себелюбие).А човек,бидейки умен,не може да не мисли.В момента осъзнавам прекрасно,че пиша ебати тъпотиите.И никой няма да ми чете писаниците.Защото не съм като,примерно,господин Грънчаров,да пиша за “наболели” въпроси из китната ни родина.Пиша за себе си.Пиша за моите емоции,чувства и проблеми.За живота на едно 18 годишно момче.Едва ли ме разбирате,вие не сте част от онова,което съм аз.вие не сте от нашите.вие вече сте застаряващи и разочаровани от живота.бях написал преди време,че ние не сме гадни копелета,които рушат всичко.че ние ще спасим страната си.сега вече не вярвам толкова твърдо в това.Ние сме просто едни шибаняци,който пият,ебат се и не мислят за нищо.Унищожени сме от живота още преди да сме живяли.И сме загубили вярата си в любовта.А тя,тя вече може да спаси всичко……

Ебати жегата.Ебати любовта.Ден7.

Дамуебамайката!Топло е.Даже много.Любов е,също много.хиляди и хиляди малки нищожни човечета пълзят,влачат се из улиците,топло им е и обичат.Обичат себе си,къщата си,живота си,човека до тях.И аз обичм.Но,при положение,че стоя на тъмно в два и половина сутринта,и пиша в блог,дали съм много щастлив?Дали щасстието ми не се държи само на пламъчето на цигарката,която сега пуша?Дамуебамайката.Не живеем правилно.Всички се занимават с глупости-новия Хари Потър(не бе, и аз съм фен,ама..),изпити(и съответните изпитни резултати),всякакви глупости.Но не обичат достатъчно.онзи ден попаднах на един материал,доста добър.но помня къде,не помня кой го беше публикувал и дали изобщо беше в блог.но беше ето това :

Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес.

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по­вече, но научаваме по-малко. Планираме по­вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване”.

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

Няма толкова добър материал просто.И не знам пича комик ли е бил,що ли,но евалата.Умее да пише.Аз съм безхаберник,обаче.не мога да пиша и не моа да чета.Едно нещо не мога да направя наистина добре.Не мога да направя едно момиче щастливо.но ми се иска.безкрайно много ми се иска.Иска ми се да й дам щастие,дори и да се крепи само на пламъчето на цигарата….

Ден 5

Не съм писал в блога от цяла шибана вечност и май е време да го направя.Знаете(поне тези,дето четат редовна,ама тях и ги няма май,така че ми се чини,че не знаете),в постовете,озаглавени ден не-знам-си-кой пиша просто така,не конкретни материали.Случайни мисли,които са ми хрумнали.Преди малко отговорих на едина публикация,обясняваща как имало хляб в учителската професия и се задават нова генерация даскали.Може и така да е,отговорих на това.Но се замислих за нещо,което ми се струва интересно.За това,че сме озлобени.Недоволни.Моето поколение,имам предвид.И защо,по дяволите,тези след нас са по-зле?Мамка му,ние не само процъфтяваме,ами и имаме наглостта да се правим на разочаровани.Точно ние имаме добри възможности.Ние сме тези,които ще вдигнат иначе китната ни родина на крака.Ще й бият смело два шамара и ще я поизправят малко.Ей така,малко,да се позакрепи.Тези след нас трябва обаче да го довършат.Съмнявам се че това ще стане.Виждам ги всеки ден.Хлапета,които си мислят,че нямат нищо.Унищожени от капиталистически глупости още преди да са живели.Детето отива при дядо си и му казва дай ми пари за сладолед и когота той отказва,детето го заплашва с побой.Това е истинска случка,не някакъв си сайънс фикшън.То стои в “Метро” и пищи на майка си как иска сок Капи,щото го рекламирали.Десет годишно момиче,гримирано повече от приятелката ми,която е на 18.Ние сме децата на прехода.Те са децата извън прехода.Те имат дори повече възможности от нас.На нас не ни пука.Тъпо,тъпо,тъжно и некадърно е новото поколение.По време на екскурзия,тя идва при мен и ме пита “Искаш ли да ме ебеш?”(с точно тези думи).”Не,не искам да те еба” й отговарям.Тя е на 15.”Но защо,виж какви хубави цици имам,погледни,пипни,и си вземи”.Мачка си циците и ми ги показва.”Защо не си някъде,правейки нещо смислено,вместо да се опитваш да караш смотаняци да те ебат?!?” я питам.И тогава тя ми отговаря нещото,от което съвсем ми се доповръща-”Защото за мен това е смисъла.Защото докато има кой да ме ебе,аз се чувствам добре.Защото съм желана.Защото съм хубава.Ти мислиш,че съм хубава,нали?Нищо че не искаш да ме ебеш.Ще си останеш самотен.” .Нищо не отговорих.Не съм от копелдаците,които се притесняват пред момичета.Не съм и от тези,които само дрънкат колко е зле днешната младеж.Тя беше и пияна.И аз бях пиян.Не я ебах.Не ме привличаше детската  плът.Да,детската.Смешно е обаче,наистина е смешно.Съдят 25-30 годишни господа за това,че са спали с малолетни и непълнолетни.Арестуват ги.Но никой дори и не се замисля,че може някоя да се е предложила само.Да,възможно е.Ставал съм свидетел на скандал между две патки,които се заяждаха и едната каза,че се е проебала на 13 за първи път,а другата пък й отвърна,че на 12.Мамка му,само аз ли не ебах като бях на 12?Ние не сме лоши.Ние сме добри.Ние ще спасим България.Те ще я съсипят.Направете простата аналогия-ние,неабателните,и те-зарибени от рекламата.Колаборацията наближава.

Ден 4

Ебати!Случиха ми се само хубави работи,откакто писах за последно.вече съм с момичетолза което писах предишния път.Аз я обожавам.Днес се замислих,и тя ме попита за какво.Аз не й отговорих.Това,за което се замислих беше,че срещнах мечтаното от мен момиче.Красива,умна,обича да чете,слуша музиката която и аз слушам…..мамка му,тя наистина може да ме спаси.

П.П.Майната му на ден 4,нищо друго толкова вълнуващо не се е случвало(освен дето ходих на мач)