вашият живот е полов!
Забелязали ли сте как погледът ви сам се залепя за женския чатал? Или как се изкривява, за да попадне дълбоко между две обикновени млечни жлези в добро състояние ?! Или щръква с тенденция да влезе високо, високо под полата на Най-Случайната Жена, като че между краката Й в реални граници се намират Вечните Ловни Полета? Усещате ли, че Нещо ви кара да подсвирквате по разгологъзените женски прототипи по улиците и вие Това Нещо не можете да го спрете? Не може да не сте вили от болка, мъка и страст под лунната светлина, когато ТЯ не ви пуска? Не може да не сте плакали, когато ТЯ е решила не само да не ви пуска, а направо да ви напусне, щото така е решила?! Или в най-добрия случай, не може да не сте искали да Я умъртвите по особено мъчителен начин, когато без да ви пита, ТЯ пуска на любимия ви футболен отбор в кревата си, докато вие търкате Нейната Резервна Скамейка? Не може да не сте усещали Мириса на Жена в Тясно Пространство! Мирис, който, въпреки че се съпротивлявате, ви превръща в добре оформен, гладък, огромен, съвършен Пенис. Съвършен, да! Но пенис.
това живот ли е?!
Гореописаното състояние на духа и плътта е наистина някаква форма на полов живот. Тя е конституционализирана, общоприета, казионна и почти задължителна. На тази форма на полов живот са посветени 99,9% от киното, 96% от прозата, 93% от поезията, 67% от добрите образци на порнографията, 25% от митологията и едва 3% от истината.
Истината е, че зад кулисите на узаконената покрай женското тяло обществена перверзия, зад разчепатените пози на каките от мръсните списания, зад пълномасления вестникарски Циционизъм и сексистските рекламни постери, рекламиращи месни продукти с помощта на заден женски бут, се крият други форми на полов живот. Общоприето е те да бъдат наричани ненормални, перверзни, извратени, абнормни или девиации (отклонения).
Казионната форма на полов живот (с жена) се изповядва от болшинството индивиди (96% по Зигфрид Шнабл, “Мъжът и жената интимно”), но тя препоръчва само един начин на търсене на удоволствие – младата жена и хубавата жена. За останалите 4% извратеняци остават всички други методи, експерименти и неограничени възможности на тялото, техническия прогрес и фантазията, с които те си служат, за да постигнат онова, което и другите: Необикновен Оргазъм (НО) и Истинско Удоволствие (ИУ). Интересно е, че нормални и извратеняци уж няма какво да делят (примерно жени), а изпадат в крещящи спорове кой е нормален и какво е нормалното, и най-вече “защо ти ще ми казваш кое е нормално?!”.
ти! нормален ли си !?
В помощ на начинаещите се предлагат четири норми, първата от тях е :
статистическа норма: “Нормално е това,
което вършат повечето от хората, а ненормално -
това, което вършат малцина.”
Ако повечето от хората се тъпчат, бутат и псуват в градския транспорт и ние приемем това за нормално – нещо ще ни заболи. Друго щеше да бъде, ако същите тези хора го правеха с цел сексуално удовлетворение. И най-паче статистическата норма е недемократична и обидна за хората, чието обществено положение ги прави различни от другите. Например президентите, министрите и техните помощници: това са хора, малцина на брой и поради естеството на работата си често правят ненормални неща. Примерно, когато си една от малцината, правили френска любов на президента на САЩ, това нормално ли е, или стаж?
субективна норма: “Нормално е това, което аз правя, което намирам за правилно, и отговаря на моя вкус. Който има други наклонности е абнормен.”
Тази норма е голямото ви разочарование. Ако цял живот сте заставял партньорката си да го прави по три начина: мисионерския, бързия и неповторимия (в смисъл, че не повтаряте), винаги идва момента, когато я заварвате с градинаря и (или) градинския маркуч. И като се има впредвид позата, в която я заварвате, ви идва на акъла, че възможностите в секса с градинар и (или) градински маркуч са сто пъти повече, отколкото с вас. Сто пъти повече, да. Но с маркуч, не с вас.
морална норма: “Нормално е това, което отговаря на потребностите и на двамата, не уврежда никого от партньорите и не наранява чувствата им.”
Моралната норма е любимата на демагозите, защото потребностите на двамата партньори трябва да бъдат отчетени и задоволявани. Ами ако единият партньор е овца?! Овца в истинския смисъл на думата! Ако е красива, мериносова, с дълго руно (черно), с чудесен глас и специален звънец на врата?! Ако е овца в чудесна кондиция и хваща окото още от прага на кошарата?! Ако я обичате, но тя нещо днес не е в настроение и ви отказва, въпреки настойчивите ви молби и токущо откъснатите специално за нея стиски зелена трева?! Ако просто партньорът ви е овца и жестоко наранява вашите чувства и не отговаря на потребностите ви? Какво казва моралната норма тогава?!
Предполага се, че моралната норма в този случай препоръчва да я ударите няколко пъти, без да “увреждате” (партньора) и без да “наранявате” (чувствата).
медицинска норма: “Нормално е поведението, запазващо телесното, душевното и социалното здраве.”
Медиците винаги са се криели зад едно особено чувство за хумор в правилата, диагнозите и рецептурирането.
Но винаги са прави. Прави са в заключението, че на Това Общество не му трябват буйстващи сексуални индивиди, които могат да наранят социалното му здраве, да полудеят (примерно от кеф) или да се самонаранят в опита си да чукат всяка срещната катаджийка. На Това Общество му трябва друго поведение – нежното отношение на човека, който обича обувките, но не е обущар. Обществено удобен е този човек, изпитващ признателност и обич, примерно, към една обувка. Неговата грижа, неговият сексуален мотив и полов живот с тази Обувка са безобидни и разрешени от медицинската норма. Проблемът идва тогава, когато любимата ви Обувка престане да ви разбира добре, започва да линее и един ден ви казва: “Нека поговорим за нас двамата, всъщност предлагам да се разделим за известно време…, разбери ме правилно…” и т.н.
моралът и нормата са географско понятие
Ако си падате по всякакъв вид секс, има един такъв остров – остров Тробрианд: там от тригодишна възраст се прави секс във всичките му разновидности. На друго едно място мъжете африканци от племето понапи си режат единият тестис, за да ги приемат за полово зрели. В Нова Гвинея кераките вярват, че млад мъж може да забременее при анален секс и затова взимат задължителни предпазни мерки: дават на момчетата да изядат по един лимон преди акта. Индийското племе тода няма в речника си думата “прелюбодеяние”, полинезийците пък нямат думите “порочен”и “неприличен”. На един от ирландските острови пък за секс не се говори и се прави скришно само с цел продължение на рода – там се смята че прекомерното желание на мъжа за секс се дължи на преяждането с картофи. В южна Италия човек трябва да отвлече жената, да я обезчести и чак тогава да й предложи брак. Амазонското племе мундруку нарича половото сношение с една дума, чийто точен смисъл е “да ядеш пениси”. В ислямските и арабските страни се практикува един обичай: когато мъжът заминава на гурбет, той зашива влагалището на благоверната си с конец, така че менструацията и урината да протичат нормално, но половият акт да е невъзможен. Сигурното си е сигурно и арабите знаят това.
А вие се притеснявате когато ви хванат да мастурбирате.
познатите прото-типи
Нека поставим на масата всички известни отклонения в половия живот по тези географски ширини и да видим докъде водят те.
Така в смисъла на 4 те норми от началото се оказва примерно че
определено петингът е ненормален.
Петингът (опипването, натискането, отъркването) е широко прилаган от нашите деди и прадеди. Той е бил осъждан строго от църква, родители и патриархалното общество. Ненормален е, когато не води до никъде, и това нанася непреодолими психически смущения, особено у мъжа, което противоречи на третата норма – всички трябва да са доволни. В днешно време най-ненормален е онзи едностранен петинг, който засукани старчета прилагат примерно на обществени места – търкат се по автобусите в по-разголените девойки! Противоречието с нормите идва оттам, че в петинга участват обикновено двама или трима, а в автобуса петингуващият е сам – другите не са осведомени за неговото удоволствие, и така са лишени от неотменното гражданско право да обмислят добре участието си.
Кой всъщност в днешно време се нуждае от петинг?! Няма по-страшно наказание да оставиш съвременния човек (да не говорим за жените) на тази пенсионерска диета – петинг, хляб и кисело мляко! Представяте ли си великата мъка на Ан Никол Смит, ако я вържете в празна стая и я измъчвате на порции – три пъти на ден петинг след ядене?! Тя ще се побърка. Просто петингът е ненормален и мъчителен прототип на истинско усещане и дори да е начална спирка към Необикновения Оргазъм, така или иначе вече никой не слиза на нея.
Затова пък ако се спрем на полюцията, ще видим, че тя не само е ненормална, а си е жива социална болест.
полюцията е нещастие!
Древните евреи са смятали полюцията за грях и са я наказвали с полово въздържание. Но евреите не са виновни за това (поне за това) – те са усетили, че полюцията без да е страшна, е ненормална. Половото въздържане във всичките му аспекти е причина за такива обществени събития като Кръстоносните походи, Светата Инквизиция, ВОСР, Втората Световна война, конференцията в Ялта, ислямския Джихад и др. Ако Хитлер и Торквемада се познаваха и се чувстваха приятно в житейската си позиция на обикновени педали, нямаше да им дойде полюционната идея да си създават врагове и да ги горят по модерни и недотам модерни способи. Забелязали ли сте, че в историята няма женски еквивалент на Хитлер – жените знаят как да избегнат полюцията. Полюцията не е прототип на полов живот.
Никой не може да излекува полюцията като явление, освен ако самият засегнат човек не се вземе в ръце и не си изгради собствена философия.
мастурбацията е най-лесната философия
Но и тя, както всички сексуални действия е многократно осъждана и забранявана. Историята помни опитите на доктор Вайнхолд (към 1820 г), който опломбирал препуциума на онанистите със сребърна тел. Вестник “Домашен лекар” от началото на века пише: “Онанистът може в края на крайщата да заболее от душевно страдание, вследствие на което да падне по-ниско от животно: немалко от тези нещастници завършват в лудницата или със самоубийство.”
В днешно време самозадоволяването е обществена тайна, не е обявено за порок, но се крие като срамотно и недостойно. Особено интересно се интерпретира самозадоволяването от балканско-мачистката гледна точка: “не мога да си призная, че го правя сам, защото така ще се разбере истината“. А тя е: “повечето жени не ми пускат…”. Което идва да покаже, че мастурбацията е заместител и лош прототип на полов живот. Просто тя не е всичко.
Но да поговорим вече за колективните спортове – орално-гениталната любов или
(т.нар. “френска” или “клинтънова”)
Чудесното френско отношение един към друг е добър повод за запознанства. Френската любов е прототип на социалното начало в секса, на подчинение, власт и дори принуда. Тя никога не се прави поравно. Предполага се, че жената е принуждавана по-често от мъжа на такива действия. Най-любопитно е решението, което се взима преди въпросното свещенодействие. Да му направя или да не му направя? Как жените правят своя морален избор – на един свирка, другиму с ножа по глава? Жената си остава неразгадана тайна.
Идеологът на социалистическата сексология Зигфрид Шнабл пише нещо любопитно: “и най-любящата жена не би приела еякулацията да бъде извършена по този начин”. Шнабл не е прав – в балканския вариант на френската любов всичко се прави от-до и където му е мястото. Френската любов е чудесен прототип, но не е цялата истина.
фетишизмът е вълшебство
на португалски език. Обичта към Обувката, дадена по-горе за пример при рушенето на нормите, не е всичко. Фетишистът е ултра-авантюрист, той поема ужасяващи рискове с ясното съзнание за собствения си Необикновен Оргазъм. Ще ви бъде ли лесно да ставате като крадец в четири сутринта, да пълзите като Джеймс Бонд по ръба на балкона, да бъдете спец по обезвреждането на СОТ уредби, само и само да се сдобиете с новия, малко носен слип на съседката (или, защо не, съседа)? Фетишистите не крадат ново бельо и нямат желание да спят с новите модели обувки от рекламата. Те търсят посредникът-предмет, защото само и единствено той ще бъде добър към тях. Фетишистите са тихи и прикрити хора, не пречат никому, когато не прекаляват, за техните действия обикновено е виновен вятърът. В едно съвършено общество съседката сама ще донася бикините си на нашия човек, спестявайки му неудобството и риска при неговите желания.
Вътре във фетиша, предполагам, кипи живот и страст. Но отвън – това е тихият прототип.
ексхибиционизмът е обидна работа
как е възможно зрял човек да изскача от храстите по шлифер и отдолу – гол?! Да зъзне и мръзне в кал и студ, жега и пот, само и само да си покаже атрибутите и после бързо да бяга, да бяга! Ами ако никой не мине?! Това е голямата трагедия на ексхибициониста – можеш да чакаш много дълго и накрая да се откажеш. Ексхибиционистът не иска полов контакт, той иска да го видите, да му се възхитите и… да не ви пусне. Удоволствие единствено му доставят пищенето и присторените ужасени погледи. Направете го заради него. На него му стига тая награда някой да се притесни. Ексхи-кибиченето гол в парка дава своите плодове след трудна и продължителна мъка. В Съвършеното Общество ексх-кибикът ще бъде гледан внимателно какво показва и ще му се казва направо: “не е достатъчно пич, не е достатъчно”. Този прототип на полов живот винаги се свързва със страшния чичко и Големия Изнасилвач. Той обаче си остава обидния прототип, защото е твърде егоистичен – ексибиционистът никога няма да ти предложи секс.
воаьорството е обратна работа!
Обратна на ексибиционизма. То е единственото узаконено средство на полово извращение. Днес вече не говорим за хотелиерката, която реди леглата на клиентите си така, че да може да вижда през специалния отвор в стената. Днес воаьорите са милионите и милиони тв зрители, които независимо дали гледат TV1000 след полунощ или “Войната на таралежите” – те очакват своята доза пикантност, искат да гледат секс (“ама не хард, а така нещо, еротика, нали…”) и най-вече искат да знаят от какво са петната върху чаршафите на Алисия Гуардиола (Вдовицата в бяло). Това е перфектното обществено споразумение – за да гледаш секс не е нужно да притесняваш някого – просто си пусни телевизора – там се чукат що годе винаги на първата трета на филма и винаги се правят, че не те забелязват. Обратното щеше да бъде страшно – представяте ли си от порнофилма по Канал+ да изскочи една лелка и да ви размаха пръст, крещейки че знае какво правите в този момент!? Ще бъде нещо като “порно-филм на ужасите”- един нов жанр.
Това беше узаконения прототип. Следват прототипите извадени от Наказателния Кодекс.
садизмът е въпрос на договорка
Нито един садист няма да бъде опандизен, ако партньорите му го разбират и го приемат насериозно. За незнаещите садист означава изнасилвач или просто лош характер. Да си садист обаче извън криминалния контекст в модерните времена е въпрос на игра и “колко ще си платиш, за да бъдем лоши към тебе”. Значи – не може едно извращение да бъде подсъдно, щом в реномираните публични домове (в София, после и в други градове) се предлага скъпият специалитет наречен “Строга господарка”. От него най-често се възползват властимащи, примерно прокурори и съдии. Това е лесно обяснимо, щото върху властимащите рефлектира липсата на власт върху самите тях, т.е. те търсят някой да ги подчини. Строгата господарка ги подчинява, побийва ги, казва им как не са слушкали и какво ще им направи с тази ръкавица от кламери, кабърчета и телбод. Така садизмът си остава скрития и забранен обществен прототип. На следващия ден същите прокурори отиват в съда и искат десетгодишна присъда за един садист – той, представете си, набил жена си, щото не му пуснала. Изверг.
мазохизмът е въпрос на приятелско отношение
Приятел в нужда се познава – и въпреки това браковете между садисти и мазохисти не се задържат дълго – феномен почти като груповите самоубийства на китовете. Ако някой на улицата ви помоли да го набиете, вие едва ли ще се съгласите. Неприятно е, някак. Първо човек не може да е сигурен, че ще попадне точно на мазохист, а не на хитър садист търсещ повод да ви пребие. Интересно е че мазохистът не може да бъде съден за полово престъпление – все едно самоубиецът да бъде наказван за убийство. Тази форма на полов живот си остава най-търсения и неясен прототип. Просто в човека дълбоко е закрепено желанието да бъдат лоши към него – това го кара да си мисли, че е прав за повечето неща от живота.
педофилията е забранена. честно.
В Тайланд нараства търсенето на 12-13 годишни момичета. Причината е, че секс-туристите се грижат за своето здраве – страх ги е от СПИН, търсят недокоснати и девствени деца и се ръсят здраво. В Белгия има мемориал на жертвите на Дютру. В СССР масовият убиец Чикатило само преди десетина години изнасилваше наред и убиваше, а по-младите жертви – изяждаше. Когато става дума за педофилия, Обществото се превръща в озъбено свирепо куче и слага тези примери на масата. Обществото е в правото си. Винаги обаче този прототип ще бъде свързан за мен със сър Джеръми Айрънс, неговият Хумберт Хумберт и тяхната Лолита. Обществото може да е в правото си, но самото то налага сексуалното присъствие на ученички, невинни девици, напъпили красавици и чисти девственици – погледнете коя да е що годе сносна реклама на шампоани и ще разберете какво имам предвид.
геронтофилията е обществен проблем. честно.
Когато професор по езикознание (на 57 г.) спи със своя студентка (19 г.), това извращение ли е или спонтанно възникнала обща любов към езикознанието? Остаряващата нация не дава много възможности – старците са навсякъде и за да пробие студентката (19 г.) в живота, се налага да пусне тук и там. Нека не разглеждаме като пример изродите, които изнасилват бабичка, за да й вземат пенсията – с тях се занимава полицията. Гледаме обратния пример: как заради социалното ниво на по-възрастния, нашият абсолютно начинаещ в живота се подчинява сексуално и без да ще се превръща в геронтофил. Примерите са хиляди и всичките – скрити. Млада жена търси работа, актриса търси роля, провинциално момче търси какво да е в големия град – всички те търсейки социалната си ниша попадат на любезни и чистички старчета (и баби, да!) които обещават всьо и вся. Ако някой предпочита опитни мъже на по 60-70 години – свободата е негова. Най-лесно ще ги намери на опашката за пенсии. Но не по театрите, светския живот, не в телевизията и в клубовете по политически интереси. Геронтофилията е лош прототип, в него няма много любов – не за друго, а защото е изтъкан от социални, комерсиални и меркантилни подбуди.
копрофагия, зоофилия, пиромания, клептомания
Какъв купон – тези четиримата на едно място! От тях обществено опасен е само пироманът – в Съвършеното Общество на него ще му предложат една стая от азбестови стени и ще му дадат да си играе с кибрит. И четиримата съществуват някъде около вас, може вие да сте един от тях, но да не сте го осъзнали още. Те съществуват, но никой няма да го разбере, защото те са тихи, не натрапват своето отклонение към Необикновения Оргазъм и не ви го препоръчват чрез брошури в пощенската кутия, реклама по кабела и на партийни събрания. Те могат и без вас. А вие за тях – по-добре да не знаете.
трансвестизъм – краят на карнавала
Само преди броени години човек можеше да се облече в женски дрехи и да бъде забавен, весел и невинно откачен. Днес за истинския мъжкар това е “сакън работа”. Да си трансвестит вече е достойна професия по клубовете и снобите умират да търсят контакт с тях, за да покажат разкрепостеност или да усетят гъдела на това което им се ще, но си забраняват. В момента текат златните години на трансвестизма, защото тe засега се броят на пръсти и са обществен феномен. Без тях животът ще е настина по-малко цветен и интересен. Страшното отново не е при тях, а от другата страна – как ги приемат: “…копеле, ский, тоа е облечен кат жина, дай да гу прибийм…”. Защо бе, копелета? Той просто е облечен като жена, вие сте облечени зле – просто хората са различни.
Така стигнахме и до Голямото Отклонение, U-turn-ът:
хомосексуализъм – не стреляйте по пианиста, той е.
Всички гении са педерасти, но не всички педерасти са гении. Това го знаят и самите те. Прототипът е възпяван, описван, хулен, рисуван, убиван, изкореняван, бил е на власт и е бил забраняван, има го на порцеланови фигурки и на фототапети. Те са като евреите – някой ден ще си направят и своя държава. Нищо не може да ги мръдне. А и трябва ли! На балканския мачист те не само че не пречат, но му и помагат, защото биха били жестока конкуренция на интелектуално ниво при завоюването на женски територии. На пуритана и комплексаря те са нужни като слънцето и въздуха за всяко живо същество, защото пуританската чикия няма да е сладка, ако не е яростно отправена срещу голямото зло – обратните. Самото Общество не може да диша без тях, защото целият му отровен дъх ще секне, ако няма кой да бъде обсъждан, оглеждан, коментиран и оценяван – ако ги нямаше обратните като главни герои на Обществения Театър. Ако ги нямаше обратните, същото Това Общество щеше да ги измисли като естествен контрапункт, като култура и субкултура, като формация и малформация.
Не може да не се признае, че те са нежни, приятни хора, с които можеш да си говориш за изкуство, че те са пианистите на Това Общество. Ако свирят добре, на вас няма за какво да ви пука, че свирейки не са си сложили седалката на въртящото се столче. Това наистина си е тяхна работа и ако това ги прави по-добри пианисти, вие не можете да направите нищо срещу това. Но някак ви се ще.
Трудно е да им се прости не това, че го правят по различен начин. Трудно е да им се прости, че си го позволяват и имат свободата да са различни. Непростимо е и свойското, фриволното, небрежното поведение тип “знам, че знаеш”. Донякъде ги излага желанието да бъдат изпълнени с финес и изтънченост. Китката, извита на три и петнадесет е, за да ги познаете. Оттам нататък вие се притеснявате повече от това че “той е педараст”, отколкото самият той. Педераст, да. А вие защо се притеснявате?
защо се притеснявате?
Защо скротумът ви настръхва, когато разберете, че някой не е като вас?! Защо спорите за нормално и ненормално? Откъде ви дойде на акъла, че сте нормални след като имаме данни доказващи противното:
Сутринта жена ви си поиска, но на вас не ви стана, после три пъти ви настъпиха, два пъти ви напсуваха, един път ви показаха среден пръст и накрая ядохте баница с лайна от мишки (не знаехте, нали?!)! И най-долния копрофаг не би искал да има такава сутрин – а на вас тя ви е поредната.
Изобщо на кой му пука какво правите в къщата си – можете да отглеждате алигатори и можете да се радвате, когато те се сношават. Можете да обичате пъстървата по съвсем друг начин, не като другите. Можете да се влюбите в робот, направен от цигарени кутии Марлборо и можете да го обичате като брат, а може и не само като брат. Можете да си падате по това чудесно и възбуждащо Нещо, което държите в хладилника си! Можете на никого да не кажете какво е то! И можете никога да не го вадите на бял свят! Щото ако го извадите, ще се размирише!
Наистина светът ще бъде съвършен, когато властващата полова форма на живот разреши на всички останали прототипи да съществуват без проблем. Тогава наистина извратените ще видят развързаните си ръце и ще се чудят какво да ги правят. Чисто ненормалните ще се чувстват като ексхибиционисти на нудистски плаж. Лявото отклонение ще бъде просто пресечка, която едва ли отива на друго място различно от Вашия Необикновен Оргазъм и Истинско Удоволствие. В сексуалната утопия, там, където петингът е забранен, полюцията е нещастие и лошо знамение, мастурбацията – философия, фетишизмът – вълшебство, садизмът е на граждански договор, мазохизмът – между приятели, зоофилите са добри зоолози, а обратните са братя с обратните на обратните (не значи “нормалните”) – там животът ще е песен и дълбока тишина. На митницата на тази утопия ще пише:
“Всеки е свободен да чука каквото си иска, стига да не вдига много шум между 14 и 16 часа.”
Лично аз бих бил турист в такава държава.
Благодаря, че ме прочетохте. Много благодаря, беше страхотно. Аз свърших. Повярвайте, за мен беше Истинско Удоволствие. Нека го направим още един път. Да опитаме нещо друго, а…
Автор-Мартин Карбовски
.Може би богомолка